Надеждата, която блещука в мрака

Коронавирусът ни изправи пред най-голямото предизвикателство, след Втората световна война. Светът, който познавахме допреди месец, вече не е същият. И не се знае какво ни очаква. Живеем в страх за нас, за близките ни. Живеем с несигурност за утрешния ден.

Но точно в такива тъмни, непредвидими времена, проличава това, което всички ние, като човешки същества, носим в себе си и което ни е помогнало да преживеем епохи на неописуеми, болести, страдания, войни и кризи. Това е нашият човешки дух. И вярата, че всички заедно можем и че заедно ще победим! Не само тази трудност, а всички!

Знаете ли, преди години боговете на древна Елада решили да затрият човешкия род. Изпратили на хората кутията на Пандора, в която били сложени всички злини и болести. Хората от глупост или наивност, отворили тази кутия и от нея тръгнали войни, предателства, омраза, болести, зарази. Хората започнали да воюват, да боледуват и скоро човешкия род щял да изчезне от лицето на земята. И това щяло със сигурност да стане, ако някъде там, на дъното на тази ужасна кутия, някой не бил сложил една малка, крехка, едва-едва блещукаща… надежда!

Надеждата, която в тези тъмни часове от нашия живот проблясва едва-едва и ни дава силата и смелостта да продължим напред. Не само за нас самите, а за тези които идват след нас.

Да продължим напред, но не като глутница вълци. Не като стадо овце, а като хора. Като човешки същества, в които блещука онази надежда за утрешния ден, заради която сме оцелявали, оцеляваме. И ще оцелеем!

текстът е изготвен за Wnesstv, предоставен е на МОСТ за книги от автора