За месец: април 2020
Надеждата, която блещука в мрака
Автор: Симеон Гаспаров |
Категории: Блог, Български писатели |
Коронавирусът ни изправи пред най-голямото предизвикателство, след Втората световна война. Светът, който познавахме допреди месец, вече не е същият. И не се знае какво ни очаква. Живеем в страх за нас, за близките ни. Живеем с несигурност за утрешния ден. Но точно в такива тъмни, непредвидими времена, проличава това,
Човек помага на човек, за да помогне той на друг човек…
Автор: Симеон Гаспаров |
Категории: Блог, Български писатели |
Един от последните материали, които направих за БТВ, бе от най-стария приют за бездомници в Съединените щати. Нарича се “Пасифик Гардън Мишън” и се намира в Чикаго. (Материалът бе излъчен в централните новини на Коледа – 25 декември 2019 г.) Този приют е отворил вратите си през 1877 г,
Един ден ще се събудим…
Автор: Гергана Лабова |
Категории: Блог |
Един ден ще се събудим и ще излезем навън. Слънцето ще погали лицето ни. Вятърът ще разроши косата ни. Росата ще измие краката ни. Един ден ще се събудим и ще отворим очите си. За света около себе си. Ще целунем дъжда. Ще обгърнем с ръце някое дърво. Ще
Бог да прости
Автор: Иво Сиромахов |
Категории: Български писатели, Препоръчано |
Гробището е кацнало над селото, на слънчев склон. Желязната порта на входа е ръждясала и увиснала. Петната по нея напомнят, че някога е била боядисана със зелена боя. Между гробовете са израснали бурени високи колкото човешки ръст. Повечето надгробни паметници са полегнали настрани, надписите им отдавна са заличени от
Пролетта на 2020
Автор: Иван Кулеков |
Категории: Български писатели |
Както затворите, така и домовете са пълни с невинни. Но и да сме нарушили някакъв закон, да сме минали на червено, или да не сме почитали бащите и майките си, едва ли заслужаваме такова жестоко наказание – да гледаме пролетта през прозореца. Да виждаме как стръкчето трева пробива въздуха,
От другата страна на стъклото
Автор: Гергана Лабова |
Категории: Блог |
От другата страна на стъклото остана Слънцето. И Свободата.От другата страна на стъклото остана Земята. За да почине от нас. Защото се умори от нас. Защото загиваше заради нас. От другата страна на стъклото остана старото ми аз. И твоето. От другата страна на стъклото остана животът, който имахме.
Понякога просто трябва да спреш. За да започнеш отново да дишаш
Автор: Гергана Лабова |
Категории: Блог |
Понякога най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да се спреш и да си поемеш дъх. – Мишел Гейбъл Твърде много бързаме. Макар невинаги да знаем накъде. Твърде много се тревожим. Макар невинаги да знаем защо. Твърде много време губим. Макар невинаги да знаем с какво. Правим живота си
- 1
- 2