За изгревите в душата – когато мракът ражда светлината

А изгревът за човешката душа е способността ни да се издигаме, да превръщаме мрака в светлина, да стопляме изстиналите трупове на миналото с лечебните възкръсващи лъчи на сърцето си. Изгревът е нашата способност да излизаме и от най-мъчния мрак, при това да излизаме от него като горди победители.

„В един-единствен миг светлината нахлува в мрака и изведнъж целият свят става друг. Изгряващото слънце е като воин в мига на своята окончателна победа. Възкачва се отново на своя небесен престол. Отново пробива с лъчите си мрачните сенки. Побеждава тъмата.

Изгревите винаги са на изток над хоризонта. Изгревите на душата винаги се случват над разума, на място, където могат да стигнат само душата ти и Бог. Когато си се уморил от мрака. Когато нощта е взела всичко, което е могла да ти отнеме, като вандал, като зъл несретник, нощта – крадец на лъчи. На тъмно човек не може да види нищо пред себе си. Затова затваря очи и проглежда за светлината, която носи в сърцето си. Търси своите посоки. Търси своя изток. Търси го на сляпо, ориентирайки се единствено по шума на морските вълни, които се чуват като нежен шепот някъде дълбоко в него. Същите красиви морски вълни, от които Афродита се е родила, а той се гмурка в тях да роди сам себе си отново.

Има и такива хора, които никога не преживяват дори и един-единствен изгрев в своя живот. Хора, посветили се на мрачния север, на горещия юг или на залезите на запада. Хора, които предпочитат цял живот да не размразят сърцата си за усещанията от страх или от невъзможност. Други пък не са виждали ни един истински изгрев, защото изгревите твърде много нарушават веселото им, леко пребиваване в съществуването, в което всичко винаги е юг.

Има и хора на залезите – които изпращат, изплакват, изстрадват и след всяка от тези болки губят парченца душа, които никога повече не си връщат. Защото не са познали изгревите си.

Преди изгревът идва зората – нощното небе започва бавно да се къпе в усещане за светлина. Един час преди изгрева влиянието на слънцето върху психиката на човека е най-силно, защото се създава нов импулс. Зората е като предусещане, като опияняващо очакване, което те замайва, като дръзко обещание. Ако човек се научи да обръща внимание на зората в сърцето си, той ще дочака и своите изгреви. Винаги когато един нежен гъдел ви прикани да търсите, да смените посоката, да спрете и да се вгледате, да простите, да тръгнете по нов път, да предизвикате промяна, да изоставите нещо или някого, да направите нещо глобално, знайте, че това е зората на вашето сърце, която търси вниманието ви. Тя е просто един потенциал – съдържа в себе си зародиша на изгрева. Но никога не бъркайте развиделяването с изгрев! Слънчевите лъчи се пречупват в атмосферата и това създава илюзията за слънце, докато самото то още е под хоризонта. Зората е зрителна измама. А изгревът за човешката душа е способността ни да се издигаме, да превръщаме мрака в светлина, да стопляме изстиналите трупове на миналото с лечебните възкръсващи лъчи на сърцето си. Изгревът е нашата способност да излизаме и от най-мъчния мрак, при това да излизаме от него като горди победители. Когато човек е въоръжен с непобедимия изгрев, който носи в себе си, той може да преживее и най-тъмната нощ. И отново да свети ярко след нея.

Загубил си любим, но вярваш в любовта все тъй силно – това е изгрев в човешката душа. Паднал си на дъното на собственото си достойнство, но там откриваш прашинки прошка и се издигаш в светлина и сила да заживееш достойно, независимо от миналото си. Още един изгрев. Сгрешил си и последствията са като кървави рани, чрез които изтича постепенно цялата ти живителна сила, изтича капка по капка желанието ти да се събуждаш сутрин. Това е залез в сърцето. Изгрев е да превържеш раните си, да изтърпиш болката им, а след това да приемеш белезите.“

Откъс от „Изгревът“ на Моника Василева,
https://www.facebook.com/Monika-Vasileva-102264207950307 и ФБ група Дневник на необикновената жена.Още откъси от книгата: ТУК.

Издателство: AMG Publishing, amgbooks.bg

Моника Василева

Варненската писателка Моника Василева е автор на книгите „Дневник на необикновената жена”, „Изгревът”, „Когато Ина срещна Ян” и „Подари си желаното тяло”. Освен че пише книги, Моника работи като терапевт–тяло, консултант по здравословно хранене, води лекции, пише статии и е приела за своя мисия чрез творчеството си да помага на колкото може повече хора да случат най–красивите изгреви, които носят вътре в себе си. Посетете страницата на Моника във Фейсбук: www.facebook.com/Monika-Vasileva-102264207950307, както и Фейсбук групата й: Дневник на необикновената жена