Чети и медитирай

По някой път човек много трудно и бавно стига до простичкото откритие, че препятствията, трудните участъци от пътя се преодоляват не, като се страхуваш и се опитваш да ги избегнеш – това само хаби време и сили и забавя пътуването ти, – а като простичко преминеш през тях –

Любомир Розенщайн с нов авторски поглед към избрани цитати от книгата „Планетата на щастието“ Пуснете вътрешното си слънце. Не го оставяйте да се влияе от времето навън. Утрин винаги идва: понякога мъглива, понякога облачна, понякога бурна или дъждовна, в този сезон – често и тъмна, но защо да е

Спомнете си най-хубавото преживяване, което сте имали в живота си. Стъпете за миг в преживяването, вижте с очите си от тогава, чуйте звуците и гласовете и обърнете особено внимание на усещането, което това преживяване поражда в тялото – къде започва и в каква посока се движи усещането. Дайте му

Винаги има пътека. Дори когато снегът покрие всички следи, пак има пътека. Нещо в теб ще я посочи, ако няма знак отвън. Нещо, което ще ти казва да тръгнеш дори когато всичко изглежда застинало. И да не виждаш пътеката, можеш да чуваш посоката й – можеш да усещаш първите

Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно – диво! И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време