На днешния ден, 3 юни, през 1773 г. Паисий Хилендарски завинаги напуска този свят… Но оставя след себе си своите болезнени въпроси. И своето откровение… Защо и днес те звучат все така страшно-актуално? Защо толкова векове по-късно ние все още се лутаме в подражание на други? Защо губим себе си, народността си, принадлежността си? Защо подхранваме в душите си разделение? Защо сме българи само по празници?… Може би, ако по често си припомняме думите на Паисий, нещата ще са различни. Ние ще сме различни. Ще е различна и България…  „Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата