Семената на депресията не могат да покълнат в сърце, изпълнено с благодарност
Семената на депресията не могат да покълнат в сърце, изпълнено с благодарност. – Проницателят, Анди Андрюс
Депресията – невидимата сянка, която ни дебне зад ъгъла. Дебне и чака да ни зашлеви с поредния житейски неуспех. С поредната изгубена работа. С поредното измамно приятелство. С поредната несподелена любов…
Сянката, която закрива очите ни и ни пречи да видим красотата. На всичко, което е около нас. И в нас. Да, изгубихме работата си, но дали това не е, защото съдбата знае, че призванието ни е друго? Да, за пореден път ни забиха нож в гърба,… пореденият ни т.нар. приятел. Но дали това не е, защото е време да видим и оценим истинските си приятели? Да, отново разбиха сърцето ни. Но дали това не е, защото продължаваме да го даваме на хора, на които усещаме, че не трябва да даваме сърцето си.
Губим неща, но не за да се почувстваме по-бедни, а за да осъзнаем колко сме богати. С всичко, което имаме. И всичко, което ще имаме. Ако само отворим сърцето си за благодарността. Благодарността, че ни има. Тук и сега. Благодарността, че имаме уменията си, мечтите си, вярата си, с които ще начертаем напред пътя си. Благодарността, че имаме приятелите си, онези, няколкото, истинските, които можем да не чуваме всеки ден, но на които във всеки един момент можем да разчитаме. Благодарността и че… умеем да обичаме. Без страх. Без задръжки. И без колебание.
Благодарността, че животът ни се разчиства от нещата, хората, обвързаностите, които ни дърпат назад, спъват ни, бавят ни, объркват ни, ограбват ни…
Да, губим неща, но само за да разберем колко по-богат е животът ни без тези неща.
Затова следващия път, когато почувствате лепкавата прегръдка на депресията да стяга гърдите ви, затворете очи. Вдишайте дълбоко. А после издишайте. Почувствайте топлината на слънцето. Чуйте равномерния ритъм на сърцето си. Усетете покоя на въздуха. Отворете сетивата си за живота. Повярвайте в бъдещето си. И просто кажете… Благодаря!