Приказки за детето до теб… и в теб

Ерих Кестнер за уроците на живота… и боксьорските ръкавици

Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. „Тежката страна на живота съвсем не почва, с изкарването на прехраната. Нито почва, нито

Посвещава се на всички „грозни патета“

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Приказки за детето до теб... и в теб |
Когато другите те критикуват, когато се опитват да те променят, когато ти казват, че не си достатъчно добър, припомни си тази приказка. А после се погледни в огледалото и в очите си ще видиш цялата красота на душата си… Грозното пате „Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край

В гората човек оставя годините си така, както змията оставя кожата си. Гората е мястото на вечната младост.

Една история за приключения, приятелство и търсене на себе си. За различните, които търсят своето място под слънцето. За силата, която придобиваме, когато сме чудати заедно, а не поотделно. Защото всички сме странни, а твърде малко от нас се годреят със странностите си! Преди си мечтаех да избягам от

Радвам се на всичко, което не може да се купи с пари!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Приказки за детето до теб... и в теб |
Преживявам всеки миг доброта, който срещам! Проявявам интерес към света! Благодарен съм за обикновените съкровища на ежедневието и децата, които ни учат на тайните на играта… Къде започва дъждът? Колко високо е небето? Това е разговор с плюшеното ви мече; това е детето, което си прави замъци от пясък

Научено от детските книжки: Не е важно какви способности имаш, а какви избори правиш

Вечни цитати от любимите ни детски книжки,… които всеки възрастен трябва да препрочита… 1. О, колко глупави са хората! — каза той и поклати глава… – Щастието в края на краищата не е някакъв пушен салам, от който да си отрязваш всеки ден по едно парче. –  „Приказка за щастието“, Ерих

Приказка (не само) за деца: Другите може да не виждат същността ти, но важното е, че ти знаеш кой си!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Препоръчано, Приказки за детето до теб... и в теб |
Защото слепотата на другите не променя силата на светлината в душата ти… Една история, която ни разказва Ханс Кристиан Андерсен… Имаше някога една сребърна паричка. Тя излезе от монетолеярницата чистичка, беличка – затъркаля се и задрънка: – Ура! Сега ще тръгна по белия свят! И тръгна. У кого само

Мечо Пух: Защо ли нещата се променят?! За да могат да станат по-добри!

Мечо Пух – мечето, което носим в сърцата си. Мечето, което ни напомня, че най-хубавите неща в живота са най-простите неща. Мечето, което ни учи как да бъдем тук и сега, как да живеем.  – Кой ден сме? – Попита Пух.. – Сега е ДНЕС!! – Отговори Прасчо! –

О’ Хенри : Пролетно меню

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Приказки за детето до теб... и в теб |
  Един разказ за всички влюбени от О’Хенри – един от най-романтичните писатели на миналия век. Беше мартенски ден. Не, когато решите да пишете разказ, никога, ама никога не го започвайте по този начин! По-лошо начало едва ли може да се измисли. В него няма въображение, то е плоско,

Петя Дубарова : Небесна приказка

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Приказки за детето до теб... и в теб |
  Една красива приказка от малко познатата проза на Петя Дубарова. Високо, високо в далечното синьо небе на само се носят топли бели облаци, не само проблясват вечер тихи замислени звезди. О, там съвсем не е тихо, както изглежда от земята. Сред сини небесни пътечки се издигат два чудни

Джани Родари: Пътят, който не водел никъде: Една приказка за всички, които се страхуват да направят първата крачка

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Приказки за детето до теб... и в теб |
От края на селото почвали три пътя: единият водел към морето, другият — към града, а третият не водел никъде. Всички, които Мартино запитвал, казвали все това. Отговорът бил един и същ: — А, оня път ли? Никъде не води. Няма смисъл да се тръгва по него. — Ама