Български писатели

Представям си как душите ни се лутат, объркани като диви гъски, из въздушните коридори сред пронизителното пищене на самолети. Или ги виждам да стоят на някой терминал, забравили откъде идват и закъде летят Три преписки върху бавното и едно стихотворение 1. „Възхвалата на бавното е и възхвала на разказването

А изгревът за човешката душа е способността ни да се издигаме, да превръщаме мрака в светлина, да стопляме изстиналите трупове на миналото с лечебните възкръсващи лъчи на сърцето си. Изгревът е нашата способност да излизаме и от най-мъчния мрак, при това да излизаме от него като горди победители. „В

Вълнуващ разказ от Иво Сиромахов за големите уроци на едно малко детско сърце и за малките сърца на нас, „големите“ хора… Снежен човек „-Харесва ли ти, господине? Гласът беше детски, но не виждах откъде идва. -Аз го направих. Зад снежния човек се показа момче на около седем-осем години. Ръцете

Бързахме, бързахме… и докъде стигнахме? Дотам, че животът трябваше сам да ни сложи спирачки. За да привлече вниманието ни. Върху всички онези неща, които ни правят живи. И които пропускахме да изживеем – бързайки… „Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни

Коронавирусът ни изправи пред най-голямото предизвикателство, след Втората световна война. Светът, който познавахме допреди месец, вече не е същият. И не се знае какво ни очаква. Живеем в страх за нас, за близките ни. Живеем с несигурност за утрешния ден. Но точно в такива тъмни, непредвидими времена, проличава това,