Български писатели

Георги Господинов за бавното живеене и бързащото време

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Български писатели, Осъзнавай, Откъси, Препоръчано |
Представям си как душите ни се лутат, объркани като диви гъски, из въздушните коридори сред пронизителното пищене на самолети. Или ги виждам да стоят на някой терминал, забравили откъде идват и закъде летят Три преписки върху бавното и едно стихотворение 1. „Възхвалата на бавното е и възхвала на разказването

Да се прочете от всички влюбени! Защото любовта е като гора – красива, понякога страшна, но най-важното… ваша!

Нима не е такава природата на любовта?… Да умеете да цените изгревите, които другият носи в себе си и да бъдете търпеливи, когато той преживява своите залези. „Когато хвана ръката ти и с теб решим да тръгнем заедно през гората на живота, аз няма да ти обещая, че никога

За изгревите в душата – когато мракът ражда светлината

А изгревът за човешката душа е способността ни да се издигаме, да превръщаме мрака в светлина, да стопляме изстиналите трупове на миналото с лечебните възкръсващи лъчи на сърцето си. Изгревът е нашата способност да излизаме и от най-мъчния мрак, при това да излизаме от него като горди победители. „В

Вярвам в живота! Вярвам в любовта! Вярвам в смисъла на всичко случващо се…

За вярата в живота,… без която не би имало смисъл да живеем! „Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на

Човек винаги трябва да прави неща, които са по-големи от него

Вълнуващ разказ от Иво Сиромахов за големите уроци на едно малко детско сърце и за малките сърца на нас, „големите“ хора… Снежен човек „-Харесва ли ти, господине? Гласът беше детски, но не виждах откъде идва. -Аз го направих. Зад снежния човек се показа момче на около седем-осем години. Ръцете

Два живота

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Български писатели |
Разказ за измеренията на предаността, прошката и… емигранството. „На Здравка и Кристин Отговарям на Зиги, съкратено от Зигмунд Фройд. Безумно красив бях, това го казваше всеки, който ме види. И умен. Прописах на стари години, да разкажа за двата си живота. Роден съм в Америка, но това няма значение.

За бавното живеене и насладата от живота

Бързахме, бързахме… и докъде стигнахме? Дотам, че животът трябваше сам да ни сложи спирачки. За да привлече вниманието ни. Върху всички онези неща, които ни правят живи. И които пропускахме да изживеем – бързайки… „Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни

Приказка за едно дете, едно глухарче и бъдещето на света…

Защото истинската красота ще спаси света. Истинската красота, която ще откриеш не на лицето, а в сърцето… Преди много години в света на феите се случило нещо, от което зависело съществуването на всички и всичко. Царицата на феите наредила на всичките си поданички да открият най-ценното цвете, защото само

Надеждата, която блещука в мрака

Коронавирусът ни изправи пред най-голямото предизвикателство, след Втората световна война. Светът, който познавахме допреди месец, вече не е същият. И не се знае какво ни очаква. Живеем в страх за нас, за близките ни. Живеем с несигурност за утрешния ден. Но точно в такива тъмни, непредвидими времена, проличава това,

Човек помага на човек, за да помогне той на друг човек…

Един от последните материали, които направих за БТВ, бе от най-стария приют за бездомници в Съединените щати. Нарича се “Пасифик Гардън Мишън” и се намира в Чикаго. (Материалът бе излъчен в централните новини на Коледа – 25 декември 2019 г.) Този приют е отворил вратите си през 1877 г,