Препоръчано
Дървото казва: Вярвам, че Бог е в мен. Вярвам, че трудът ми е свещен. От тази вяра аз живея…. Бъди тих. Чуй дърветата. Отвори се за Бог…
Автор: МОСТ ЗА КНИГИ |
Категории: Блог, Препоръчано |

Когато сме заседнали и не можем да се справим повече с живота си, тогава дървото има какво да ни каже: Бъди спокоен! Бъди спокоен! Погледни ме! Животът не е лесен, животът не е труден. Това са детински мисли. Позволи на Бог говори в теб и мислите ти ще пораснат
10 български пословици, които са по-добри от всеки „селф-хелп“ съвет!
Автор: Гергана Лабова |
Категории: Мъдростта на вековете, Препоръчано |

Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един. Не е важно да успееш във всичко, а да успееш в най-важното. Най-важното за теб, не за някой друг! Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде. Не се подценявай. Не се опитваш да се „смаляваш“, защото искаш да
Спечели ултратънък и лек eлектронен четец с МОСТзакниги и PocketBook! Ето как…
Автор: МОСТ ЗА КНИГИ |
Категории: PocketBook, Препоръчано |

Приятели, имаме удоволствието да анонсираме съвместната инициатива на МОСТзакниги и PocketBook – конкурсът за електронния четец PocketBook Basic Lux 2. За да участвате и вие, е нужно просто да споделите с нас любимите си цитати от любима ваша книга. Ето как да го направите… Изберете любима книга Изберете минимум
Блага Димитрова: Зад облаците грее слънцето. И пътят към него е право напред – през облаците, през трудното…
Автор: МОСТ ЗА КНИГИ |
Категории: Блог, Препоръчано |

Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да вървиш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не
За старите души… И пътя им навътре, към себе си
Автор: МОСТ ЗА КНИГИ |
Категории: Блог, Книгите и Аз, Препоръчано |

Какво е усещането да си стара душа?! Това е да носиш в себе си чувството, че вече си виждал всичко това, че си го изпитвал, че си го докосвал… Че те е имало и преди. И че всяка твоя стъпка е завръщане към теб самия… Фразата „Всичко е свързано“
Георги Господинов за бавното живеене и бързащото време
Автор: МОСТ ЗА КНИГИ |
Категории: Български писатели, Осъзнавай, Откъси, Препоръчано |

Представям си как душите ни се лутат, объркани като диви гъски, из въздушните коридори сред пронизителното пищене на самолети. Или ги виждам да стоят на някой терминал, забравили откъде идват и закъде летят Три преписки върху бавното и едно стихотворение 1. „Възхвалата на бавното е и възхвала на разказването
Ерих Кестнер за уроците на живота… и боксьорските ръкавици
Автор: МОСТ ЗА КНИГИ |
Категории: Не се страхувай, Откъси, Препоръчано, Приказки за детето до теб... и в теб |

Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. „Тежката страна на живота съвсем не почва, с изкарването на прехраната. Нито почва, нито
Да се прочете от всички влюбени! Защото любовта е като гора – красива, понякога страшна, но най-важното… ваша!
Автор: Моника Василева |
Категории: Български писатели, Обичай, Откъси, Препоръчано |

Нима не е такава природата на любовта?… Да умеете да цените изгревите, които другият носи в себе си и да бъдете търпеливи, когато той преживява своите залези. „Когато хвана ръката ти и с теб решим да тръгнем заедно през гората на живота, аз няма да ти обещая, че никога
Човек винаги трябва да прави неща, които са по-големи от него
Автор: Иво Сиромахов |
Категории: Български писатели, Осъзнавай, Откъси, Препоръчано |

Вълнуващ разказ от Иво Сиромахов за големите уроци на едно малко детско сърце и за малките сърца на нас, „големите“ хора… Снежен човек „-Харесва ли ти, господине? Гласът беше детски, но не виждах откъде идва. -Аз го направих. Зад снежния човек се показа момче на около седем-осем години. Ръцете
За бавното живеене и насладата от живота
Автор: Светлозар Желев |
Категории: Български писатели, Осъзнавай, Откъси, Препоръчано |

Бързахме, бързахме… и докъде стигнахме? Дотам, че животът трябваше сам да ни сложи спирачки. За да привлече вниманието ни. Върху всички онези неща, които ни правят живи. И които пропускахме да изживеем – бързайки… „Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни