„Малкият принц“ или какво научих за живота и за себе си – част 2
илюстрация: pinarakcay.com
Ако някой ден си позволите да изгубите детското в себе си, то тогава ще изгубите своето истинско АЗ. Останете деца завинаги – това би бил най – чудесния подарък, който можете да си направите!
„Малкият принц“ е книга, която е способна да промени живота на всеки, който се докосне до нея. Това е книга, която доказва, че никога не си прекалено голям, за да се върнеш към детството. Изпълнена е с много мъдрост и надежда.
В следващите редове ще прочетете някои от любимите ми пасажи от нея, както и мислите, към които те ме провокираха…
Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща.
Възрастните са забравили! Забравили са детството! Забравили са мечтите! Забравили са скритите надежди!…Всяко дете иска да стане голям човек, но повечето големи хора искат да станат деца, за да могат отново да повярват и да открият красотата, за да могат с широко отворени и изпълнени с надежда очи да погледнат в безкрая…Толкова ли е трудно? Да си голям, а да имаш сърце на дете! Не позволявайте на животa да ви грабне, бъдете деца и научите децата си на това…!
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде“.
Ако имаш цвете…А ако имаш човек, който е само един, единствен! Ако има човек, който е само твой! Ако само в неговата компания се чувстваш себе си! Гледаш го и си мислиш: Аз съм щастливец! И когато един ден погледнеш звездите ще си кажеш: моето всичко е там някъде – сълзите ти ще потекат, защото си обичал истински! Ето в това си крие смисълът на живота – да обичаме, за да бъдем обичани! Нека търсим красотата в детайла и да се научим да прощаваме, да се доверяваме, да се усмихваме и да се раздаваме! Нека бъдем човеци!
Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, „xлъзгaви“ и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo.
Много често започваме да съдим човек по неговия външен вид – неговите дрехи, прическа, стил…Не му даваме възможност да ни покаже своето вътрешно АЗ и заблудени от излъчването, ние си правим грешни изводи…Друг път започваме да съдим без адекватна причина. Защо? Имаме ли това право? Знаем ли какво му се случва на човек, за да го съдим и обсъждаме? Понякога хората, които изглеждат идеално имат ледени сърца, а друг път тези, чиито външен вид ни плаши крият в себе си най – много доброта – не го забравяйте! – (не съдете за книгата по корицата)
Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.
Всеки ден изричаме толкова много думи, че броят им не може да се определи. Понякога неволно казваме някоя простотия, а друг път нарочно… Думите ни пречат да се разбираме истински, те са маски, които ние сме си сложили от заблуда, че ще ни бъде по – лесно. Ако спрем само за минута, поемем дълбоко въздух и погледнем напред, ако за миг спрем да мислим за всичко, което ни заобикаля и свалим маските, тогава истинските ни лица ще се видят, очите ще се срещнат с истинските си събеседници и общуването ще бъде по – лесно! Защото думите понякога лъжат, усмивките – също, но очите – НИКОГА!
Само децата знаят какво търсят — каза малкият принц. — Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, и ако им я вземат, те плачат…
Децата умеят да мечтаят! Децата знаят какво искат! Децата знаят какво търсят! Децата могат да обичат! Децата лесно се доверяват! Децата не могат да мразят! Децата…това за възрастните преди да ги грабне животът! Всички възрастни са били деца! Спомнете си за най – чудния спомен от вашето детство! Довечера, когато се приберете, уморени от работа, го разкажете на своите деца! С усмивка на лице им кажете, че ги обичате и не забравяйте, че и вие някога сте били деца…!
Малкият принц: Антоан дьо Сент Екзюпери
Издателство: Ciela ciela.bg
Юриета Иванова
