За старите души… И пътя им навътре, към себе си
Какво е усещането да си стара душа?! Това е да носиш в себе си чувството, че вече си виждал всичко това, че си го изпитвал, че си го докосвал… Че те е имало и преди. И че всяка твоя стъпка е завръщане към теб самия…
Фразата „Всичко е свързано“ сигурно за първи път е изречена от някоа стара душа.“ – Алетия Луна, „Старите души. Мъдреците и мистиците на новия свят“
Какво е усещането да си стара душа?! Това е да носиш в себе си чувството, че вече си виждал всичко това, че си го изпитвал, че си го докосвал… Че те е имало и преди. И че всяка твоя стъпка е завръщане към теб самия…
Старите души нерядко чуват за себе си, че са твърде „меланхолични“ или“апатични“. Че се държат като аутсайдери. Макар именно те да са истински „вътре“ в истински важното. Причината е, че хората масово не разбират едно – старите души просто не се интересуват от дрязгите на ежедневието, които… движат ежедневието на останалите хора. Затова и високоплатената работа, която носи със себе си друг статус в обществото, не ги вълнува. Защото знаят, че това са преходни, мимолетни, незначителни неща,… на които повечето хора за съжаление отдават твърде голямо значение! Старите души не разбират играта „моята кола е по-скъпа от твоята кола“ и не искат да участват в нея. Те не преследват кариера. Те следват призванието си.
Старите души умеят да се вслушват в интуицията си. Не само когато става дума за събития и взимането на решения, но и когато става дума за хората, които стоят срещу тях. Старите души просто усещат… света и хората около себе си. И това им помага да разбират – мотивите, характерите, постъпките. Помага им да виждат цялата картина в детайла. Помага им да „четат между редовете“… Старите души виждат какво е истинското лице на другия – под маските, претенциите, игрите… Зад страховете и комплексите… И отвъд грешките… Те разпознават лицемерния, разобличават в сърцето си лъжливия, и… подават ръка на падналия. Защото знаят, че за да отключиш силата си, първо трябва да повярваш в нея. А когато ти не можещ, някой друг да повярва в теб. Старите души са този друг…
Старите души не обичат конфликтите, не обичат да спорят. Тяхната цел не е да променят другите, а себе си. Може би това обяснява и едно от най-големите богатства, които притежават, а имено способността им да запазват своя вътрешен мир напук на житейските проблеми. Как го постигат? Осъзнавайки, че всичко отминава, те не се привързват към материалното и преходното.
Старите души живеят, за да учат… За да учат от всичко. От всяка среща, от всяко предизвикателство, от всяка загуба и всяка победа… Защото старите души знаят, че това е пътят на душата – път към самопознание, самопречистване, самоусъвършенстване. Път нагоре. И път навътре…
А когато една стара душа срещне някой който я разбира, когато срещне друга стара душа, светът става малко по-хубав…
Вдъхновено от Алетия Луна, автор на „Старите души. Мъдреците и мистиците на новия свят“
