Дървото казва: Вярвам, че Бог е в мен. Вярвам, че трудът ми е свещен. От тази вяра аз живея…. Бъди тих. Чуй дърветата. Отвори се за Бог…

Когато сме заседнали и не можем да се справим повече с живота си, тогава дървото има какво да ни каже: Бъди спокоен! Бъди спокоен! Погледни ме! Животът не е лесен, животът не е труден. Това са детински мисли. Позволи на Бог говори в теб и мислите ти ще пораснат тихи.

Херман Хесе

За мен дърветата винаги са били най-убедителните проповедници. Почитам ги, когато живеят в групи или фамилии, в гори и дъбрави. И още повече ги почитам, когато живеят сами. Те са като самотния човек. Не като самотника, който е избягал поради някаква слабост, а по-скоро като велик отшелник. Като Бетовен или Ницше.

Във високите им корони шумоли светът. Корените им почиват в безкрайността. Но те не губят себе си там. Те се борят с цялата сила на живота си за едно единствено нещо – да изпълнят себе си според своя собствен закон. Да изградят собствената си форма. Да представят себе си.

Нищо не е по-свещено и нищо не е по-илюстративно от едно красиво, силно дърво. Когато дървото е отсечено и обърне своята гола, смъртоносна рана към слънцето, човек може да прочете цялата му история в светещите, изписани дискове на неговия дънер. В пръстените на неговите години, неговите белези – цялата борба, всичкото страдание, всяка болест, всичкото щастие и просперитет стоят ясно изписани. Трудните години и разкошните години. Удържаните атаки и преживените урагани. И всяко младо момче фермер знае, че най-твърдата и благородна дървесина има най-тесните пръстени. Там високо в планината – сред постоянна опасност, където най-неразрушимите, най-силните дървета живеят.

Дърветата са храм. Който знае как да разговаря с тях, който знае как да ги чува, може да научи истината. Те не проповядват наука и правила. Те проповядват ненакърнения от подробности древен закон на живота.

Дървото казва: Същността е скрита в мен. Искрата. Мисълта. Аз съм живот от вечния живот. Опита и риска, който вечната майка пое с мен е уникален. Уникална форма и вени на кожата. Уникално е и най-малкото листо в клоните ми и най-малкият белег на кората ми. Аз бях направен да формирам и разкрия вечността дори чрез най-малкия си детайл.

Дървото казва: Моята сила е доверие. Не знам нищо за бащите си. Не знам нищо за хилядите деца, които всяка година ме напускат. Продължавам да живея с тайната на моето семе до самия край и нищо друго не ме притеснява. Вярвам, че Бог е в мен. Вярвам, че трудът ми е свещен. От тази вяра аз живея.

Когато сме заседнали и не можем да се справим повече с живота си, тогава дървото има какво да ни каже: Бъди спокоен! Бъди спокоен! Погледни ме! Животът не е лесен, животът не е труден. Това са детински мисли. Позволи на Бог говори в теб и мислите ти ще пораснат тихи. Ти си изпълнен с тревога, защото твоят път те води далеч от майката и дома. Но всяка стъпка и всеки ден те водят обратно при майката. Домът не е нито тук, нито там. Домът е вътре в теб, или никъде.

…Дърветата имат дълги мисли. С дълбоко дишане и релаксиране така, както имат по-дълъг живот от нас. Те са по-мъдри от нас, защото ние не се вслушваме в тях. Но когато се научим как да чуваме дърветата, тогава смелостта, припряността, детинската прибързаност на нашите мисли добиват една несравнима радост. Който се е научил да слуша дърветата, вече няма желание да бъде дърво. Той иска да бъде само това, което е. Ето това е да намериш своя дом. Това е да намериш щастието.

Херман Хесе