Откъси

Един болезнен въпрос, който все още търси своя отговор: О неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Блог, Откъси |
На днешния ден, 3 юни, през 1773 г. Паисий Хилендарски завинаги напуска този свят… Но оставя след себе си своите болезнени въпроси. И своето откровение… Защо и днес те звучат все така страшно-актуално? Защо толкова векове по-късно ние все още се лутаме в подражание на други? Защо губим себе си, народността си, принадлежността си? Защо подхранваме в душите си разделение? Защо сме българи само по празници?… Може би, ако по често си припомняме думите на Паисий, нещата ще са различни. Ние ще сме различни. Ще е различна и България…  „Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата

Георги Господинов за бавното живеене и бързащото време

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Български писатели, Осъзнавай, Откъси, Препоръчано |
Представям си как душите ни се лутат, объркани като диви гъски, из въздушните коридори сред пронизителното пищене на самолети. Или ги виждам да стоят на някой терминал, забравили откъде идват и закъде летят Три преписки върху бавното и едно стихотворение 1. „Възхвалата на бавното е и възхвала на разказването

Ерих Кестнер за уроците на живота… и боксьорските ръкавици

Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. „Тежката страна на живота съвсем не почва, с изкарването на прехраната. Нито почва, нито

Да се прочете от всички влюбени! Защото любовта е като гора – красива, понякога страшна, но най-важното… ваша!

Нима не е такава природата на любовта?… Да умеете да цените изгревите, които другият носи в себе си и да бъдете търпеливи, когато той преживява своите залези. „Когато хвана ръката ти и с теб решим да тръгнем заедно през гората на живота, аз няма да ти обещая, че никога

Нито един ден не е по-важен от днешния

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси |
Всеки ден е нов и утре отново ще бъде нов“. Същото се отнася и за нас като човешки същества. днешните грижи ще свършат днес. Утре вие ще бъдете нови хора. Затова не трябва да се притеснявате.“ В природата всеки ден е нов ден „Отгледайте си растение от семка. Посадете

За изгревите в душата – когато мракът ражда светлината

А изгревът за човешката душа е способността ни да се издигаме, да превръщаме мрака в светлина, да стопляме изстиналите трупове на миналото с лечебните възкръсващи лъчи на сърцето си. Изгревът е нашата способност да излизаме и от най-мъчния мрак, при това да излизаме от него като горди победители. „В

Вярвам в живота! Вярвам в любовта! Вярвам в смисъла на всичко случващо се…

За вярата в живота,… без която не би имало смисъл да живеем! „Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на

Човек винаги трябва да прави неща, които са по-големи от него

Вълнуващ разказ от Иво Сиромахов за големите уроци на едно малко детско сърце и за малките сърца на нас, „големите“ хора… Снежен човек „-Харесва ли ти, господине? Гласът беше детски, но не виждах откъде идва. -Аз го направих. Зад снежния човек се показа момче на около седем-осем години. Ръцете

Гласът на сърцето или гласът на егото. Кое избираш?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси |
За изборите, които ежедневно правим. И които правят нас… „На разклон на пътя има знак. В едната посока сочи към „Победа“. В другата сочи към „Удовлетворение“. Трябва да изберем своя път. Накъде да поемем? Ако изберем Победата, целта е да сме първи! Ще изпитаме тръпката на състезанието, докато тичаме

За бавното живеене и насладата от живота

Бързахме, бързахме… и докъде стигнахме? Дотам, че животът трябваше сам да ни сложи спирачки. За да привлече вниманието ни. Върху всички онези неща, които ни правят живи. И които пропускахме да изживеем – бързайки… „Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни