Откъси

На днешния ден, 3 юни, през 1773 г. Паисий Хилендарски завинаги напуска този свят… Но оставя след себе си своите болезнени въпроси. И своето откровение… Защо и днес те звучат все така страшно-актуално? Защо толкова векове по-късно ние все още се лутаме в подражание на други? Защо губим себе си, народността си, принадлежността си? Защо подхранваме в душите си разделение? Защо сме българи само по празници?… Може би, ако по често си припомняме думите на Паисий, нещата ще са различни. Ние ще сме различни. Ще е различна и България…  „Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата

Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. „Тежката страна на живота съвсем не почва, с изкарването на прехраната. Нито почва, нито

Всеки ден е нов и утре отново ще бъде нов“. Същото се отнася и за нас като човешки същества. днешните грижи ще свършат днес. Утре вие ще бъдете нови хора. Затова не трябва да се притеснявате.“ В природата всеки ден е нов ден „Отгледайте си растение от семка. Посадете

За вярата в живота,… без която не би имало смисъл да живеем! „Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на

За изборите, които ежедневно правим. И които правят нас… „На разклон на пътя има знак. В едната посока сочи към „Победа“. В другата сочи към „Удовлетворение“. Трябва да изберем своя път. Накъде да поемем? Ако изберем Победата, целта е да сме първи! Ще изпитаме тръпката на състезанието, докато тичаме