Георги Господинов: Ако всичко траеше вечно, нищо нямаше да е ценно.

снимка: unsplash.com
Георги Господинов е един от много малкото световнопризнати съвременни бъгарски автори. Превеждан на над 20 езика, носител на десетки български и чуждестранни награди за литература и дори косвено замесен в номинацията за награда Оскар за късометражната анимация „Сляпата Вайша“, създадена по негов разказ. Литературата на Георги Господинов има своя собствена, жива и може би малко тъжна душа. Докоснете я…
Любов – всяка нощ да сънуваш жената, до която лежиш.
Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник.
Бог е насекомо, което ни гледа. Само малкото може да бъде навсякъде.
Никога привързаността ни към другите не е толкова силна, колкото в момента, когато ги губим.
Само в детството безсмъртието е възможно.
Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си.
Защото бягството от думите е лесно, а как ще се спасим от онова, което премълчаваме!?
За мен разказаната тъга е по-лека, по-светла тъга.
Плачът изисква въздух, плачът е едно дълго озвучено издишване на страх…
Изминалото време се различава по едно съществено нещо от настоящето – никога не тече в една посока.
Тъгава идва от неслучилите се истори…
Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и лего го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече.
Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.
Ако всичко траеше вечно, нищо нямаше да е ценно.
Нощта е времето на историите. Денят е друг свят, който не подозира за нощния. Двата свята не бива да се смесват.
Обичам хората и това ме прави отвратително самотен.
Смъртта е череша, която зрее без нас.
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Едно коледно писмо до невидимите хора на България