Мислим си, че с омразата си нараняваме другия. Но нараняваме самите себе си…
Мислим си, че омразата е оръжие, насочено срещу човека, който ни е наранил. Само че тя е с изкривено острие. И вредата причиняваме не другиму, а на себе си. (Пет срещи в Рая – Мич Албом)
Хората ни нараняват. Злоупотребяват с доверието ни. Използват ни. Лъжат ни. Крадат от мечтите и живота ни. Разбиват сърцето ни. Хората ни нараняват… И това е неизбежно. Защото всички имаме да учим своите уроци. Някои от нас се учат от болката, която причиняват. Други се учат от болката, която им причиняват. Но се учим. Учим се как да бъдем хора. Как да грешим и как да прощаваме. Как да виждаме себе си в другите. Как да се освобождаваме и да продължаваме…
Защото да носиш обидата в себе си значи да заключиш в клетка сърцето си. Да сипваш отново и отново сол в раните си. И отново и отново да разкъсваш душата си… И защото негативните мисли, макар и изпращани към другия, остават в теб. Тровят теб. Уморяват теб. Възраждат болката в теб. И спъват теб. Спъват те и ти пречат да осъзнаеш, че това, което е било, вече не е. Че урокът е научен. Че страницата е прелистена. Че е време да започнеш начисто. Да загърбиш омразата и да прегърнеш любовта. Защото да прощаваш значи да обичаш. Не другия. Себе си. Да излекуваш сърцето си. Да пречистиш мислите си. Да възстановиш мира в себе си… Да прощаваш значи да се освободиш от хватката на миналото и да прегърнеш бъдещето!
Откъс от „Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите“.
Автор: Гергана Лабова
Очаквайте скоро!