За решенията, които взимаме, и “Теория на избора“ на Уилям Гласър
Десетте аксиоми на избора:
Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние.
Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор.
Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот.
Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега: да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.
Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди.
Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят.
Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.
Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам“ или „депресирам се“, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия“.
Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.
Да осъзнаваме, че винаги имаме право на избор, означава да сме свободни! А свободата е нещо изключително важно – за психичното ни здраве, за духовното ни развитие, за личното ни щастие. И ключът към тази свобода се намира в главата ни!!!
Това, което особено ми допадна в тази книга, е, че спори с вярванията на така наречения „здрав разум“, които ние дори не се сещаме да подложим на съмнение и им вярваме ли, вярваме! Аз също ценя здравия разум и определено смятам, че той има място в живота ни. Знам обаче и че най-важните решения в живота си съм вземала противно на здравия разум, както и че най-значимите открития в науката също се е налагало да преодоляват гравитацията на здравомислието.
Да имаш здрав разум изглежда почти като синоним на психично здраве и да имаме част от него определено помага в процесите на адаптация към външния свят. Но животът не е въпрос само на адаптация, той е въпрос на развитие и точно там здравият разум е пречка. Опасното при него е, че прилича на въздуха, който дишаме – ние дори не забелязваме, че го дишаме, камо ли да осъзнаваме дали и доколко е мръсен, или не. И точно като въздуха, той присъства неуловимо в живота ни – част от нашето всекидневно мислене, и дори не си даваме сметка в каква огромна степен замърсява чувството ни на лична свобода.
Забелязала съм, че най-добрият начин на борба с нашите страхове е една хубава и обилна доза рационално мислене, поставящо под въпрос неща, в които сме свикнали да вярваме, че сме зависими от тях. Защото страхът не е нищо друго освен емоция, породена от определени мисли по повод на нещо, което може да ни се случи в бъдещето. Когато сме в настоящето – или когато това, от което сме се страхували вече ни се е случило, ние не се страхуваме. Може да ни боли, но не ни е страх. Затова и тези мисли-вярвания, които пораждат страх, се лекуват с други мисли – вярвания, които пораждат свобода. Тази книга дава идеи как това да се случи. Като се борим с широко разпространените вярвания на здравия разум, чиято основна отличителна особеност е, че идват от нашето психично наследство – нагласи, които сме унаследили от нашите родители и обществото, в което живеем на едно дълбоко подсъзнателно ниво.
Другата специфична ценност на тази книга е, че свързва свободата с междуличностните взаимоотношения. За този автор междуличностните отношения са от толкова голяма важност, че той дори твърди, че всичките ни психологически проблеми – и най-вече дълготрайните, са резултат от нерешени междуличностни отношения! Той твърди, че „от перспективата на четирийсетгодишната си психиатрична практика мога уверено да заявя, че всички нещастни хора имат един и същ проблем: неспособност да се разбират с онези, с които искат и имат нужда да се разбират“.
Тази идея по някакъв начин много ми харесва. Напомня ми за една мисъл на Мериън Уилямсън, която често обичам да цитирам: „Преди да прочета „Курс по чудеса“ бях изучавала много духовни и философски трудове. Имах чувството, че ме водят до огромно стълбище към величествена катедрала в ума ми, но щом стигнех до стълбите, вратата на църквата се оказваше заключена. Курсът ми даде ключа, който отвори вратата. Ключът, много просто, са другите хора“.
С други думи, това е книга, чиито основни послания, ако влязат в практическа употреба, може да доведат до огромно чувство на свобода в живота и най-вече до взаимоотношения, свободни от зависимост и външен контрол.
Цитираният откъс е от книгата:
Теория на избора – Уилям Гласър, wikipedia
Издателство Кръгозор , kragozor.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.