Мечтай, рискувай, слушай себе си, не другите… живей!

Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети…

Умира бавно този, който не пътува, който не чете, който не слуша музика, който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този, който разрушава себелюбието си, който отказва помощта.

Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати.

Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети…

Живей днес!

Рискувай днес!

Действай днес!

Не се оставяй да умираш бавно!

Не забравяй да бъдеш щастлив!

 

Toзи текст дълго време е приписван на чилийския поет и нобелов лауреат Пабло Неруда. Всъщност думите са на бразилската писателка Марта Медейрос.