Да обичаш, значи да разбираш
Нагоре и напред, силни и целеустремени вървим и търсим себе си. А дали ще успеем да намерим правилния път, посоката, която да ни даде нови отговори на „стари“ въпроси!?… Ето това е „Лавина“ на Блага Димитрова – един вдъхновяващ роман за силата на духа, за приятелството, за любовта, за това да бъдеш себе си – този, който е готов на саможертва в името на другия.
При корабокрушение дневникът остава, за да разкаже на живите как се умира и може би да им загатне как да живеят.
Снегът е изплъзваща се променлива, но по трайна книга от всяка друга.
Пухкави снежни пластове, навеяни нощес, поглъщат шума от стъпките ни.Сякаш преставаме да съществуваме. Безмълвие – отклик на инстинктивната ни природа.
Силния прелива импулс на слабия, твърдият – издръжливост на уморения, волевият – постоянство на колебливия.
Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.
Смехът се поражда само от изненадата. Повторението убива дори спомена за първия смях.
Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня или леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.
Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек.
Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.
Най-големият риск поемаш не когато тръгваш по опасен път. Най-големият риск поемаш не когато решаваш да тръгнеш. Най-големия риск поемаш не когато избираш този път. Най-големия риск поемаш, когато се раждаш на този свят Човек.
Лавината ни омотава, преплита, омесва, сплесква, затрива съперничествата, изравнява силни и слаби, водачи и водени, завърта първи и последни, свалени и издигнати, споява ни и ни показва как сме необходими един на друг, как не можем дъх да си поемем един без друг. Лавината за един миг ни слива и ни прави истински.
Помни друго. Един поглед. Той може всичко да казва. Една усмивка. Тя може всичко да обещава. Едно присъствие.
Няма по-красива и величава гледка за човешкото око от тази – ръка, протегната за спасение.
Последен гърч от най-силното човешко желание: да останеш, да бъдеш продължен, да не изчезнеш напълно. Снежна, смъртна маска на стремежа към безсмъртие.
Човекът може всичко да загуби по пътя: младост, здраве, сила, вяра, памет, име. Запази ли смеха си, той остава човек.
Подбор: Йоанна Христова
Лавина Блага Димитрова liternet.bg/publish4/bdimitrova
Издателство: Хермес hermesbooks.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Пътуване към себе си – уроците на Блага Димитрова за живота и любовта
Може да се сблъскваме с много поражения, но няма да бъдем победени!
Да си приятел означава да си зависимо (не)зависим