Хенри Ройс: Всяка добре свършена работа е благородна, колкото и да е скромна

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Начинът, по който правиш едно отделно нещо, е начинът, по който правиш всичко.

Понякога по пътя ни към мястото, към което сме се устремили, ни се налага да вършим неща, които бихме предпочели да си спестим. Често на първото ни работно място „ни връчват метлата“ , по известния израз на Андрю Карнеги (известен още като беднякът, станал най-богатият човек в света, американски бизнесмен- бел. ред). Но в метенето няма нищо срамно. То е просто поредната възможност да станем по-добри и да се учим.

Но ти, ти мислиш за бъдещето си и не изпитваш гордост от задачите, които ти дават сега. Отбиваш номера, вземаш си заплатата и мечтаеш за по-високо положение в обществото. Може би си казваш: „Това е просто временна работа, тя няма никакво значение, не отговаря на личността, която съм.“

Глупости.

Всяко нещо, което правим, има значение – независимо дали заработваме по някой долар, като приготвяме коктейли, или се подготвяме за държавния адвокатски изпит, или вече сме постигнали успеха, към който сме се стремили. Всяко нещо е шанс да се докажем и да се проявим в най-добрата си форма. Само самодоволният глупак си мисли, че настоящата му работа е под неговото ниво.

Където и да сме и каквото и да правим, длъжни сме да го направим възможно най-добре – от уважение към себе си, към професията и към света. Това е наш основен дълг. Наше морално задължение. Когато приоритетът ни е действието, суетата се стопява.

Художникът например получава много и най-различни поръчки в живота си и е важно да третира всичките като еднакво важни, независимо за кое платно е спечелил най-много слава и пари. Всеки проект е от значение и ако може да има нещо унизително, то ще е единствено ако художникът даде от себе си по-малко, отколкото е способен.

Същото важи и за нас. В живота си ще бъдем на различни постове, ще вършим различни неща. Някои ще са престижни, други – изнурителни, но никое от тях не може да е под нашето ниво. С каквото и да се захванем, задачата ни е да го изпълним с:

  • усърден труд;
  • честност;
  • помагайки на другите по най-добрия начин;

Няма нужда да се питаш „Ами сега какво трябва да направя?“, защото знаеш отговора: да си свършиш работата.

Без значение дали приносът ни ще бъде забелязан, дали ще ни платят, дали целият проект ще е успешен, ние можем и трябва винаги да действаме спрямо тези три основни точки – каквито и спънки да се появят.

Няма пречки, които да ни спрат да изпълним задълженията си. Предизвикателства ще има, това е ясно – понякога по-леки, друг път – по-сериозни, но никога непреодолими. Всяка задача изисква най-доброто от нас. Независимо дали сме изправени пред банкрут и гневни клиенти, или реализираме добри печалби и мислим за разрастване на бизнеса – ако дадем максимума от себе си, можем да сме горди и уверени в решенията си. Защото сме си свършили работата – каквато и да е тя.

Дарът на трудностите – Райън Холидей, ryanholiday.net

Издателство: Скайпринт, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

 

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си