Този, който успява да помести планината, започва, като повдигне едно малко камъче…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Писателски блог | 0 Коментара
снимка: pixabay.com

снимка: pixabay.com

Понякога животът ни се струва сив. Понякога, притиснати от спънки и трудности, започваме да гледаме на мечтите си като на неосъществими блянове. Понякога, изпаднали в рутина, не поглеждаме достатъчно често към небето. 
Това са няколко цитата за тези от вас, които имат нужда да си припомнят колко много цветове може да има живота. Колко по-лесно се диша, когато си задъхан в преследване на мечтата си. Колко красив е белегът, след като раната зарастне…

1. Уповавай се на красотата на живота. Гледайки звездите, представяй си как тичаш сред тях. – Марк Аврелий

2. Хората, чийто поглед е постоянно сведен, никога не са виждали дъга. – Чарли Чаплин

3. Този, който успява да помести планината, започва, като повдигне едно малко камъче. – Конфуций

4. Светът е пълен със страдания, но именно затова е пълен и с тяхното преодоляване. – Хелън Келър

5. Трябва да дадеш всичко, за да стане животът ти толкова хубав, колкото са мечтите, танцуващи във въображението ти. – Роман Пейн

6. Винаги дръж главата си изправена и гледаща към слънцето – така всички сенки ще останат зад теб. – Уолт Уитмън

7. Първо те игнорират, след това те осмиват, след това се борят срещу теб и след това побеждаваш. – Махатма Ганди

8. Това, което прави пустинята красива, е че някъде в себе си тя крие кладенец. – Екзюпери

9. Вярвам, че, ако хората винаги гледаха към небето, досега щяха да са им поникнали крила. – Густав Флобер

10. Ще се изненадате, че един ден ще си спомняте дните на страдание като вашите най-красиви дни. – Зигмунд Фройд

 

Подбор и превод за МОСТ за книги: Тереза Светославова

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си