Хорхе Букай за това как семейството формира личността

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Обичай | 0 Коментара
снимка: www.bigodino.it

снимка: bigodino.it

Семейната среда може да изгради характера на бъдещия възрастен човек. Но може и да го пречупи…

Къщата, в която израснах, и хората, с които живях в нея, бяха трамплинът към живота ми като възрастен. Семейството винаги е трамплин, на който в даден момент трябва да застанем и да скочим в морето на живота. Ако при скока от трамплина се закачим на него, оставаме зависими и накрая никога не осъществяваме пътуването си. Би било хубаво да се отделим от трамплина ус­пешно. Това е възможно, ако трамплинът е здрав. Ако семейната връзка е устойчива. Ако двойката е ста­билна. Този трамплин има четири важни стълба. Тол­кова са важни, че ако не са здрави, нито едно дете не може да върви по него, без да падне.

Първият стълб е любовта

Дете, което не се е чувствало обичано от родителите си, много трудно ще успее да обикне себе си.

Човек се научава да обича себе си чрез любовта, която получава от родителите си. Това не означава, че не може да научи това от другаде, но най-добрите учи­тели са родителите. Разбира се, дете, което не е било обичано, не може да обича. В такъв случай среща­та му с другите става безсмислена. Без този стълб трамплинът е опасен. Трудно е да се върви по него, защото е нестабилен.

Вторият стълб – уважението

Ако в семейството е липсвало самоуважение, ако родителите са се смятали за малоценни, тогава детето също се чувства малоценно.  

Ако човек произлиза от семейство, в което не са го уважавали, ще му е много трудно да се самоуважава. Семействата, в които има добро ниво на самоуважение, разполагат с подходящи трамплини. Вирджиния Сатир казва: „В успешните семейства съдът със самоуважението на дома е пълен“. Това означава, че родителите смятат себе си за стойностни личности, вярват, че децата им са стойностни личности, татко смята мама за стойностна личност, мама смята, че татко е стойностна личност, татко и мама смятат, че семейството им е стойностно, и двамата са горди с дома, който са изградили.

Третият стълб – правилата

Правилата са необходими – с единственото условие те да не са закостенели, а да са гъвкави, еластични, оспорими, опровержими и да подлежат на договор­ка. Във всички случаи обаче трябва да ги има.

Смятам, че правилата в едно семейство съществуват, за да бъдат нарушавани, и че задължение на децата е да създават нови, но също така вярвам, че този процес започва след известен период от време, в който те са се научили да растат в сигурна и защитена среда. Това е семейното обкръжение. Правилата са необходимата рамка на сигурност и предвидимост, необходима за развитието на детето. Дом без правила създава трамплин, на който то не може да застане, за да скочи…

Последният стълб – общуването

Искреното и постоянно общуване е необходимо условие, за да бъде скокът успешен.

Общуването е може би най-обсъжданата тема в книгите по психология. Четете ги по двойки, обсъждайте ги с децата си, разговаряйте помежду си при угасен телевизор. Този начин помага за увеличаване на общуването, но не е най-важният. Основният е онзи, който започва с въпросите, зададени искрено: Как си? Как мина денят ти? Искаш ли да си поговорим?…

И върху този стълб – единствено върху него – бихме могли да поправим останалите стълбове.

Любов, уважение, правила и общуване: от този трамплин детето се отправя към живота си, за да извърви първо пътя на самозависимостта, а после пътя на срещата с другите.

Замислете се за семействата си… Кои стълбове са били здрави? Кои – леко разклатени? Кои са липсвали?

 

Пътят на срещата – Хорхе Букай, bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си