Помнете: отношението на хората към вас отразява отношението им към самите тях

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Не се страхувай | 0 Коментара
илюстрация: dianae.deviantart.com

илюстрация: dianae.deviantart.com

Това, което мислите за мен, не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”

Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв!“, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав. Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“

Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или – да приемаш нещата лично – е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“. По време на обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз! Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.

Ако някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел“, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш…

Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият“, не го приемам лично. Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият“. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „Мигел, ти си ангел!“ Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?“ И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”

Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.

Можете дори да ми кажете: „Мигел, думите ти ме нараняват“. Но не казаното ви наранява; истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате. И няма начин да го приема лично. Не защото не вярвам във вас или ви нямам доверие, а защото знам, че виждате света по друг начин, по свой начин. В ума си създавате цялостна картина или филм, в който вие сте режисьор, продуцент и главен герой. Всички други изпълняват поддържащи роли. Това си е вашият филм. Виждането ви за този филм е в съгласие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо лично ваше. Тази истина не е на някой друг, тя е ваша. Следователно, ако ми се ядосате, аз зная, че се оправяте със самия себе си. Аз съм само поводът да се ядосате. А вие се ядосвате, защото се боите, защото се опитвате да се справите със страха. Ако не се боите, няма начин да ми се ядосате. Ако не се боите, няма начин да ме мразите. Ако не се боите, няма начин да ревнувате или тъжите.

Ако живеете без страх, ако обичате, няма място за която и да било от тези емоции. Ако не изпитвате тези емоции, логично е да се чувствате добре. Когато се чувствате добре, всичко около вас е хубаво. Когато всичко около вас е чудесно, всяко нещо ви прави щастливи. Вие обичате всичко наоколо, защото обичате себе си. Защото харесвате живота си. Защото сте в съгласие със себе си. Защото животът ви е щастлив. Щастливи сте от филма, който продуцирате, от споразуменията си с живота. Спокойни сте и сте щастливи. Живеете в състояние на блаженство, където всичко е прекрасно и красиво. В това състояние на блаженство вие непрекъснато правите любов с всичко, което възприемате.

Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Когато ви казват, че сте чудесни, те не го правят заради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е необходимо да вярвате на другите хора, които казват, че сте чудесни. Не приемайте нищо лично…

Не приемайте нищо лично, защото, когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтретиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „Моля ви, ритнете ме“. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден.

Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и постепенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се самозалъгвате. Не очаквайте хората да ви казват истината, защото те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате, или не на казаното от другите.

Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори другите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвършени. Болезнено е да свалиш тази социална маска…

Създадете ли си навика да не приемате нищо лично, ще избегнете много неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и дори тъгата просто ще се стопи, ако не приемате нещата лично…

Когато ви стане навик да не приемате нещата лично, няма да ви е необходимо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериозните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпките на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Когато наистина го разберете и откажете да приемате нещата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.

Ако спазвате това споразумение, можете да пътувате по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те“ без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необходимо. Ще можете да кажете „да“ или „не“ – което изберете – без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си…

 

Четирите споразумения – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си