За цената на усмивките…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: 1freewallpapers.com

снимка: 1freewallpapers.com

Защото никой няма такава нужда от усмивка, както онзи, комуто вече не са останали усмивки за раздаване!

Древните китайци са били мъдри хора, познаващи добре света. Те имат една поговорка, която не би трябвало никога да забравяме. Тя гласи: „Човек без усмивка на лицето не бива да отваря магазин.”  Усмивката е вашият пратеник на добра воля. Усмивката прави по-светъл живота на онези, до които достигне. За онзи, който е видял десетина души да се мръщят, чумерят или отвръщат лице, вашата усмивка е като слънчев лъч, пробиващ облаците. Особено когато този някой се чуства подтиснат от отношението на началниците, от клиентите, от учителите, от родителите, от децата… Усмивката може да му помогне да разбере, че не всяка надежда е загубена, че на света има и радост.

ЦЕНАТА НА УСМИВКАТА

Тя не струва нищо, а дава много.

Тя обогатява единият, без да направи другият по-беден.

Тя трае само миг, но споменът за нея понякога остава за винаги.

Никой не е толкова богат, че да може да мине без нея, и никой не е толкова беден, ако е облагодетелстван от нея.

Тя носи щастие в дома, насърчава добрата воля в деловите отношения и е парола за приятелство.

Тя е почивка за уморения, светлина за обезсърчения, искрица радост за тъжния и най-доброто природно лекарство против неприятности.

Но не може да се купи, изпроси, заеме или открадне, защото не представлява никаква ценност, докато не бъде дадена от сърце другиму.

            Защото никой няма такава нужда от усмивка, както онзи, комуто вече не са останали усмивки за раздаване!

 

Как да печелим приятели и да влияем на другите – Дейл Карнеги, wikipedia

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си