Отговорите на нашите въпроси понякога се крият на най-невероятни места

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: The Balance

снимка: The Balance

Толкова бързаме да изпълним всички задачи, че времето за почивка често ни се струва истинско разхищение. А то е всъщност време за зареждане – с нестандартни идеи, с оригинални хрумвания, с неочаквани отговори на въпросите, които очакват разрешение. Затова, не крадете от почивката си. В противен случай крадете от идеите си…

Съхрани свежестта на ума си

Независимо колко добре се справяте с това, което работите, вие бихте могли да го правите по-добре, ако не избягвате, а напротив – търсите интересни идеи извън непосредствената си ежедневна дейност. Ето как става това. Идеите, проблемите и решенията, които срещате, ще осветят въображението ви и ще ви дадат идеи, които можете да приложете в собствената си работа… Това явление се нарича „решаване на проблеми по аналогия“

Първият балон с горещ въздух е бил направен от братята Монголфие, след като видели късчета овъглена хартия да летят от комина им. Леонардо да Винчи и братята Райт били осенени от идеята за аероплана, като наблюдавали птиците в полет. Предполага се, че Нютон е развил теорията за гравитацията, след като видял една ябълка да пада. Ключът към решаване на проблемите по аналогия лежи в това да видиш как решението работи в една среда, по-различна от тази, в която работиш ти, а след това да си зададеш въпроса: „Ами ако…?“

Много от нещата, които медиците знаят за човешкото тяло са резултат от този въпрос: „Ами ако…?“ „Ами ако кръвта тече в тялото както водата в аквадуктите на Рим?“ – се запитал Марчело Малпиги, италианският лекар, който впоследствие открил артериите и съдовете на кръвоносната система. „Ами ако нервната система работи като телефонна централа?“ – запитал се някой друг . „Ами ако мозъкът работи като компютър?“ – запитал се трети. Всеки от тези въпроси: „Ами ако…?“, довел до ново откритие. И до всеки от въпросите се стигало, след като изследователите били изправени пред нещо непознато, част от един друг свят.

Забелязали ли сте някога начина, по който работи вашият ум? Той умее великолепно да решава проблеми, но понякога изключва, спира да мисли по трудни проблеми, отвлича се и прави нещо друго… Просто започвате да мислите за нещо съвсем различно и това дава възможност на вашия ум да работи над нерешения проблем без напрежението на онези фактори, които наистина го затормозяват.

Никога досега не ми се е случвало да съм в отпуск, и да не ми хрумне поне една (а понякога и няколко) супер-творчески, качествено нови, чудотворни идеи как да спечеля. Обикновено ми отнема няколко дни да отпусна пружината и да спра да мисля за нещата, които е трябвало да си напиша, и телефонните разговори, които е трябвало да проведа, преди да замина. Но след като веднъж тази мисъл е зад гърба ми, аз потъвам в дълбока, щедра, и богата творческа нирвана, която после ми се отплаща стократно. Времето, което отделите за почивка и уж безцелно странстване на ума си, не е загубено време. То е продуктивно време, което освежава и обогатява мислите ви. И би трябвало да го правите всеки ден. Добре е постоянно да разширявате погледа си към света и да разгръщате областите на вашия интерес отвъд пряката работа.

 

5 стъпки към успеха – Лио Хозер

Издателство: Екселенц

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си