Научете се да давате право на избор на децата си

Научете детето си да избира. Вдъхнете му смелост да не се страхува от грешките си. Покажете му, че любовта ви към него е безусловна…

Насилието над децата, тоталното им пренебрегване или отхвърлянето им далеч не са главната причина, поради която в голяма част от съвременните семейства има неразбирателство и хората са нещастни. Много по-сериозна вина за това тяхно нещастие имат изпълнените с най-добри намерения опити на родителите да принудят децата си да правят неща, които те не искат да правят. Това неминуемо пък кара децата, особено когато поотраснат, да пожелаят да отстояват нуждата си от лична свобода – нещо присъщо на всяко човешко същество – и да се опълчат срещу усилията на родителите си да им налагат външен контрол.

Доста по-късно положението се обръща и вече възрастните деца се опитват да принудят остарелите си родители да правят неща, които те не искат да правят – примерно да престанат да шофират, да се откажат от самостоятелния си живот, като се преместят да живеят при сина / дъщеря си.

Някои родители, особено на тийнейджъри, ме питат: „Трябва ли да се откажем от родителските си отговорности и задължения? И да оставим децата си да правят каквото си поискат, така ли?“ Не, разбира се. Но всеки, който по един или друг начин е отговорен за възпитанието на деца трябва да познава принципите и границите на междуличностното общуване и нещо повече означава да се постигне по-малко. Обикновено хората, и особено родителите, се смущават най-вече от основната идея на теорията на избора, а именно че можем да контролираме единствено собственото си поведение, и произтичащото от нея стриктно ограничение на това какво можем да направим, когато искаме децата ни или който и да било друг да се държи по различен начин.

Ние можем да упражняваме контрол само над собственото си поведение. Именно в това се състои стриктното ограничение. Единственото, което сме в състояние да направим по отношение поведението на другите хора, независимо дали става дума за наши деца, родители, приятели и т.н., е да им дадем информация. Дори когато се опитваме да променим поведението им чрез заплахи, подкупване, бой или дори затвор, това пак е само информация и нищо друго.

Малцина от нас са готови да приемат, че именно собствените ни опити да налагаме външен контрол над децата си разрушава единственото, чрез което бихме могли да упражняваме известен контрол – добрата си и топлосърдечна връзка с тях.

Главното правило на теорията на избора при възпитаването на децата е следното: Ако искате децата ви да израснат като щастливи, успяващи в живота хора и винаги да съхранят близостта си с вас, никога не избирайте като възпитателна мярка нещо, което би накърнило доверието между вас и би ви отдалечило и отчуждило. Но за хората, възприели практиката на външния контрол, това е буквално невъзможно, защото означава да не критикуват, да не заплашват, да не натякват, да не принизяват, да не наказват, да не подмамват с подаръци никой, включително и детето, ако искат да останат близки с него. Това правило е валидно за всяка междуличностна връзка и представлява същината на прилагането на теорията на избора в живота. Никога и по отношение на никого не правете каквото и да било, което изглежда, че ви отдалечава един от друг…

Никога не обвързвайте обичта си към детето с изпълняването на каквито и да било условия или спазването на някакъв тип поведение от негова страна. Ясно и недвусмислено казвайте и показвайте на детето си, че го обичате независимо как се държи, а когато премине наистина всякакви граници на приемливо поведение, просто въздъхнете и най-невинно, но всъщност откровено, добавете, че понякога не ви е лесно да го обичате. Най-добрият начин, по който бихте могли да покажете на детето си, че го обичате, е, като сте винаги готови да говорите открито с него и внимателно да го изслушвате. Ако взаимоотношенията ви са винаги открити и откровени, ще сте в правото си да изказвате мнения и можете свободно да изразявате несъгласие с онова, което прави или се кани да направи детето ви…

Но нито за момент не забравяйте, че когато става дума за любов никой не може да казва на друг човек как да постъпва. В този случай правилото на теорията на избора е следното: Направете всичко, което е по силите ви, да запазите близостта с детето си. Връзката ви с него е много по-важна от желанието ви да бъдете „прави“. Когато става дума за взаимоотношения с дете, предлагането на съвет е многократно по-добро и по-ефективно решение, отколкото издаването на заповеди. А още по-удачно е да не прекалявате и със съветите, а просто да се постараете да съхраните възможно най-голяма близост с детето си, без да му се бъркате в живота, така че то да има необходимата сигурност и доверие, че винаги ще бъде разбрано и прието с обич. Когато давате съвет, не го натрапвайте, не го повтаряйте безконечно и не натяквайте. Напълно сигурно е, че детето ще ви е чуло още първия път, дори е почти сигурно, че ще знае какво искате да го посъветвате, още преди да сте го изрекли. И в никакъв случай не се връщайте към миналото, ако това, което е направило, се е оказало неуспешно. Каквото станало – станало, напомнянето за минал провал е разрушително както за връзката с детето ви, така и за неговото самочувствие и увереност в собствените му сили…

Още от най-ранна възраст се постарайте да внушите на детето си идеята, че с течение на времето повечето грешки могат да бъдат поправени, както и да му помогнете да се научи да живее с онези от тях, които не могат да бъдат поправени. Много малко грешки или прегрешения са толкова лоши, че никога да не могат да бъдат поправени или „преглътнати“. Но недвусмислено покажете на детето си, че макар да сте готови винаги да му се притечете на помощ, няма да вършите каквото и да било вместо него. Това бе една сериозна грешка, която допуснах с първородния си син – намесвах се прекалено бързо и вършех вместо него твърде много неща, в желанието си да му помогна. Обичайте беззаветно децата си, но ги оставете да грешат, докато са малки, когато каквато и грешка да допуснат, последиците няма да са толкова тежки, колкото може да се окажат по-късно в живота им, ако не са научени как да изправят самостоятелно грешките си.

 

Теория на избора – Уилям Гласър, wglasser.com

Издателство: Кръгозор, kragozor.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.