Никога не забравяй кой си! Не бягай от своята същност, защото така ставаш зависим от другите

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Понякога в търсене на смисъла, изгубваме себе си по пътя. А нашата същност е най-важното, което притежаваме…

Способността ни да забравяме нашето истинско състояние е навикът, който ни изчерпва най-много.
Губейки осъзнатостта, че сме души е основната причина да се чувстваме празни, нещастни или измамени, унижени, депресирани или отчаяни и така следва един дълъг лист от отрицателности с които сме добре запознати.

Забравяйки кои сме, води до пълната ни зависимост от външни достижения и социални позиции, като начини на оценка на самите себе си. Създаваме зависимост от другите и от техните мнения и нуждата да бъдем непрекъснато одобрявани.

Такава идентификация със социалното и физическо „аз” изтрива нашата осъзнатост за прекрасната и вечна същност на живота и на всеки един от нас. Аз забравям, че съм духовно същество, че съм душа.

Забравяйки кои сме, ние също забравяме кои са другите, и резултат на тази забрава е липсата на уважение на всички нива. Вместо да имаме поведение изпълнено с уважение и приемане, непрекъснато нараства поведението на отдалеченост и обвинение. Обединяването и уважението са почти изчезнали.

Въпреки, че много хора осъзнават това и полагат огромни усилия както индивидуално така и колективно, да градят уважение и дух на единство, егоизмът доминира. Това обяснява огромното насилие което съществува на толкова различни нива в днешния живот.

За да можем да се завърнем към уважението трябва да се завърнем към осъзнаването и изживяването на първоначалното ни спокойно състояние, мислейки за малката точка от духовна енергия, която е дълбоко в нас и ни прави да се чувстваме прекрасно. Мисли и чувства, породени от първоначалната ни същност, никога не могат да бъдат егоистични, порочни или вредни. Гневът или конфликтът, омразата или страхът ще спрат да ни изчерпват и така ще можем по най–естествен начин да споделяме своята позитивност с другите.

Първата и основна сила на нашата същност е състоянието на спокойствие или дълбок покой. Въпреки че и двете изразяват основата на истинското човешко съществуване: липсата на насилие, покоят включва чувството на пълнота и удовлетвореност. Когато ние живеем в това състояние на цялостност, нито една егоистична потребност не е в състояние да ни улови в капана на задължението, чувството на собственост или привързаност, които унищожават всяка перспектива да се чувстваме прекрасно.

 

Чувствам се прекрасно – Дади Джанки

Издателство: Брама Кумарис, brahmakumarisbulgaria.blogspot.bg

* с книгата „Чувствам се прекрасно“ се отбелязват 75 години служба на Дади Джанки на човечеството.  Издадена е само в електронен вариант.  Може да я прочетете тук.

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Джейн Остин: Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето…

Намери доброто у всеки! Няма съвършени хора, но Бог ни обича всички, нали?

Няма такова нещо като провал. Провал е, когато се предадете.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си