Завоите, които ни карат да се отклоняваме от пътя ни, всъщност ни водят по пътя ни!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Писателски блог | 0 Коментара
снимка: greatfon.com

снимка: greatfon.com

Освободете се от всички очаквания и прегърнете живота си. Едва тогава ще успеете да се насладите истински на всичко, с което е богат животът ви!

Завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислели, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързият път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем – иначе не бихме вървели по него.

Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото. С други думи, тук се случва повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Има повече от една житейска програма. Целта е една, но процесът е многостранен. Непрекъснато съзнавайте това и ще откриете, че, ако се придържате към очакванията си, само ще спънете Идеалния план и разиграването му на сцената на живота от всички участници.

Твърдя, че очакванията поставят граница на начина, по който човек определя съвършенството, и тази граница ви пречи самите вие да създавате съвършенство. Затова не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.

Автор: Нийл Доналд Уолш

 

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Правилната молитва е молитва на благодарност

Да мислим с любов или страх – това е изборът, който правим всеки ден

Чудесата са навсякъде около нас. Трябва само да ги видим!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си