Лев Толстой: Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота!

Руският автор Лъв Толстой пише аплодираните романи „Война и мир“, „Анна Каренина” и „Смъртта на Иван Илич“ и се нарежда сред най-даровитите писатели на всички времена. До ден днешен произведенията му се смятат за едни от най-добрите постижения на литературата. Всъщност „Война и мир” често се цитира като най-великия роман, написан някога. Толстой е широко признат като притежаващ неподражаема дарба да описва несъзнателните мотиви на героите и да посочва връзката между ежедневните действия на хората и техния характер. Ето и някои от прочутите му слова:

Всеки иска да промени света, но никой не мисли как да промени себе си.

Можем само да знаем, че нищо не знаем. И това е най-високото ниво на човешката мъдрост.

Най-силните оръжия са търпението и времето.

Нищо не може да направи живота ни или живота на другите по-красив от вечната доброта.

Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро.Това означава, че доброто е извън веригата от причини и следствия.

Една от най-вредните и опасни мисли е – всички правят така.

Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.

Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.

Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозният читател да се замисли.

Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота.

Подбор: Славина Темелакиева

 

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Всичко, което те дразни, те учи на търпение…

Аристотел: За да дирижираш оркестър, първо трябва да обърнеш гръб на тълпата

Първо потанцувай. После мисли. Това е естественият ред на нещата