Молитва към моя ангел хранител: помогни ми да приемам онова, което не успявам да разбера!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Вярвай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Когато се молим, ние общуваме: с Бог, с ангелите, със себе си.  Но молитвата е и начин да поемем отговорност, да обещаем. За да се сбъдне молитвата ни, трябва силно да вярваме и да зареждаме всяка дума със смисъл и емоция.

Още от Стария завет знаем, че ангелите винаги са били помощници на хората и че са били призовани с молитва. Ангелите чуват молитвите ни, понеже Господ е казал: „Ония, които се сподобиха да получат оня свят… са равни на Ангели“ (Лук.20:35, 36).

Ето една молитви, която може да бъде отправена към нашия ангел хранител. Не бива думите да се произнасят само машинално. Напротив. Трябва да се мисли казаното, да се вярва в него, защото молитвата е вид общуване – молба, но и обещание от наша страна. Молитвата всъщност е поемане на отговорност.

Молитва към нашия ангел хранител

Ангеле мой хранител, дай ми силата да осъществя желанието си за вътрешно израстване, за сътрудничество и служба.

Волята ми е чиста, укрепвайки я със силата си.

Помогни ми в ежедневните неща, в материалните и духовните.

Развий в мен твойте способности, за да видя недостатъците си и да притежавам състрадание и търпение.

Насочвай мислите ми, желанията ми, действията ми към най-справедливото за духовното ми израстване.

И ми дай способността да приемам онова, което не успявам да разбера.

Амин!

 

Небесно войнство и ангели хранители

Издателство: Милениум, milleniumbg.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Молитвата на Дон Мигел Руис, която ще ви освободи от страха, съжалението и отчаянието

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си