Да се научиш да се обичаш значи да се научиш да се приемаш
Да обичате себе си означава да сте избрали да се възприемате като стойностен човек. Приемането също предполага липса на оплаквания. Пълноценно функциониращите хора не се оплакват, че камъните са прекалено твърди, че небето е облачно, че ледът е прекалено студен. Приемането означава да не се оплаквате, а щастието означава да не се оплаквате от неща, които не можете да промените. Оплакването е убежище за онези, които не разчитат на себе си. Споделянето с другите за нещата, които не харесвате в себе си, със сигурност удължава Вашата неудовлетвореност, тъй като другите почти винаги са безпомощни да направят каквото и да било. Те могат единствено да се противопоставят на мнението Ви, но пък Вие не им вярвате… Способността да приемеш себе си без възражение включва разбиране както на естеството на себеуважението, така и на оплакването, които са взаимоизключващи се поведения. Ако истински обичате себе си, да се оплаквате на другите хора, които не могат да Ви помогнат, е безсмислено. И ако забележите неща в себе си (и в другите), които не харесвате, вместо да се оплаквате, можете незабавно да се заемете с необходимите коригиращи стъпки.
Много съм мислила и разсъждавала по въпроса: Защо е толкова трудно да обичаме себе си? Още от малки, от това, което виждаме, чуваме, преживяваме, ние възприемаме моделите да сме критични, да сме неприемащи, да се стремим към перфектност и всичко това, както към другите, така и към себе си. Когато пораснем, ние преживяваме себе си по този начин, като дотолкова влизаме в негативността по отношение на себе си, че често се изгубваме в нея и просто стоим там и въпреки че страдаме, не правим нищо, за да се промени ситуацията, да се промени вътрешната ни нагласа, отношение. Сякаш е най-естественото нещо да живеем и да сме нещастни. От нас и само от нас зависи как ще се отнасяме и как ще възприемаме себе си. И е добре да знаем, че няма нужда да сме перфектни и да покриваме каквито и да било критерии, за да сме достойни за добро отношение, уважение и любов. Всеки от нас е прекрасен такъв, какъвто е. Напълно съм съгласна с Уейн Дайър, че да обичаме себе си е да сме ИЗБРАЛИ да се възприемаме като стойностни хора. Да, изборът е само наш как ще се възприемаме и ще се отнасяме към себе си и затова е нужно да знаем, че го имаме (избора) и да го използваме, така, както е добре за нас, и да поемаме отговорност за себе си и за начина, по който се чувстваме.
Дневна медитация
Настанете се удобно и затворете очи. Дишайте бавно и дълбоко, съсредоточени на издишването. А сега насочете своето внимание в областта на сърцето си. Усетете своето сърце и се свържете с него. Това е мястото на Вашата любов. От тук, от това място си представете някой, когото много обичате, може би когото най-много обичате на света. Представете си го живо и почувствайте цялата любов, която изпитвате към този човек. Почувствайте колко много емоции Ви заливат, когато си представяте и мислите за него. Потопете се напълно в любовта си към него. Усетете тази любов с всяка своя клетка, нека тя ви изпълни докрай. И сега, потопени в тази любов, я насочете към себе си. Почувствайте любовта, възхищението, обожанието към себе си. Почувствайте почитта, почувствайте тази огромна любов към себе си. Почувствайте колко сте прекрасни точно такива, каквито сте. Бъдете любов. Любовта е нашата същност. Останете в тези усещания, колкото Ви е необходимо. А сега благодарете, благодарете на себе си за всичко това, което сте. Нека тази благодарност се излъчва от Вас, усетете я с всяка част на тялото си и бавно се върнете тук и сега, запазили усещането за любов и благодарност.
Цитираният откъс е от книгата:
Вашите слаби места – Уейн Дайър
Издателство: Кибеа, kibea.net
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.