Блог

Едно писмо, което ни напомня, че нещата, които наистина от значение за живота ни, нямат нищо общо с нещата, за които сме свикнали да се тревожим… Годината е 1933 г.-та. Великият майстор на словото Франсис Скот Фицджералд пише писмо до 11-годишната си дъщеря Скоти, която в този момент е

Мое момиче, Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая. Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея,

Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната й страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително! Завършените жени омръзват лесно. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват

Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“. – Лев Толстой „Всички правят така.“ Мисълта, която е убила повече мечти и от най-големия провал. Защото провалът се преодолява. Стига наистина да искаш това, за което се бориш. Когато обаче отрежеш крилата си само защото никой друг не иска да

Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас. – Димитър Талев Не е лесно да признаеш пред себе си, че отговорността за начина, по който се чувстваш, е в теб. Не е лесно, защото