Да обичаш значи да умееш да прощаваш

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Прощавай | 0 Коментара
снимка: wattpad.com

снимка: wattpad.com

Колко често намесваме миналото в отношенията си с партньора ни? Колко често му позволяваме да застане между нас? Колко често оставяме на това, което е било, да унищожи това, което е и може да бъде…

Любовта не държи сметка за зло. Любовта не напомня минали неуспехи. Никой от нас не е съвършен. В брака невинаги правим най-доброто или най-правилното. Понякога сме сторили или казали нещо, което е наранило нашия партньор. Не можем да изтрием миналото. Можем само да го изповядаме и да признаем, че е било нещо лошо. Можем да помолим за прошка и да се опитаме да действаме другояче. След като съм изповядал грешката си и съм помолил за прошка, не мога да направя нищо повече, за да намаля болката, която може би съм причинил на съпругата си. Когато съм бил наранен от съпругата си и тя с болка изповядва вината си и моли за прошка, съм изправен пред избора между справедливостта и прошката. Ако избера справедливостта и реша да й го върна или да я накарам да си плати, правя себе си съдия, а нея – престъпник. Близостта става невъзможна. Ако обаче избера да простя, близостта може да бъде възстановена. Прошката е пътят на любовта.

Удивен съм колко много хора объркват всеки нов ден, като намесват вчерашния. Те настояват неуспехите от вчера да се свържат с днес и така омърсяват потенциално чудесния ден. „Не мога да повярвам, че го направи. Мисля, че никога няма да го забравя. Не можеш да си представиш колко ме заболя. Не знам как можеш да си седиш така удобно, след като вчера се отнесе към мен по този начин. Би трябвало да пълзиш на колене пред мен и да ме молиш за прошка. Не знам дали изобщо някога ще мога да ти простя?“ Това не са думите на любовта, а на огорчението, на ненавистта и отмъщението…

Най-доброто, което можем да направим с неуспехите от миналото, е да им позволим да бъдат история. Да, това стана. Наистина заболя. Може дори още да боли, но той си призна грешката и помоли за прошка. Не можем да изтрием миналото, но можем да го приемем като история. Можем да изберем да живеем днес свободни от грешките на вчерашния ден. Прошката не е чувство, тя е решение. Тя е избор да покажеш милост, да не държиш повече вината срещу виновния. Прошката е израз на любов. „Обичам те. Грижа ме е за теб и избирам да ти простя. Макар че все още чувствам болка, няма да позволя това, което стана, да застава между нас. Надявам се, че има какво да научим от това преживяване. Ти не си неудачник само защото си се провалил. Ти си моят съпруг и заедно ще продължим оттук нататък…“ Това са думите на утвърждаването, изразени чрез диалекта на нежните думи.

 

Петте закона на Любовта –  Гари Чапман, 5lovelanguages.com

Издателство: Нов човек, novchovek.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си