Любовта балансира всичко около нас

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Обичай | 0 Коментара
снимка: pixabay.com

снимка: pixabay.com

Нашите лични планове се развиват най-добре, когато са в хармония с големия план. Просто трябва да живеем не само за себе си и за любимите си хора, но и за света.

Любящата доброта усилва до универсална грижовност нашата способност да откликваме. Ние разширяваме вниманието и грижите си отвъд непосредственото си обкръжение към една вселена, която няма край. И природата прави това, тя нагажда всички същества така, че да се подкрепят едни други. Във „Венецианският търговец“ Шекспир ни напомня, че „такава е хармонията в безсмъртните души“, а любящата доброта е нейното целенасочено изражение.

Равновесието в природата обаче невинаги е хармонично. От време на време в нея има безпорядък и смут. Подобен хаос забелязваме и в собствения си живот, без значение колко сме отдадени на духовната си практика или колко стриктно вършим психологическата си работа. Но и при хаоса в нас има нещо, което никога не се губи и безотказно издържа на житейските бури. Това нещо е енергията, тази жизнена сила, най-успокоителната жизнена даденост, винаги в нас, чрез нас и отвъд нас неувредимо и цялостно, без значение какво ни се случва в живота.

Когато направим усилието да се заемем с духовна практика, следват промени, които ни отвеждат отвъд ограниченията на егото. Тези промени са допълнителни прояви на благодат, за каквито често се разказва в приказките. Много често приказните герои изпълняват своята задача с помощта на добри вълшебни сили, например Дороти и нейните помощници Плашилото, Тенекиеният човек и Лъва.

Това са поетични примери за взаимосвързаността, тази абсолютно необходима за човешкото израстване съставка. Вълшебните сили превръщат уплашеното его в победител с наградата на любовта, невежото его – в мъдър наставник, победеното его – в творец на чудеса. Природата се грижи за егото нежно, а то на свой ред си отпочива и се оставя в ръцете ѝ. Това е скритият смисъл и гаранцията за равновесие на човека и света, на егото и архетипа, на човека и божествените енергии (Егото винаги е искало да се отнасят с него така въпреки често дивия му нрав).

Съществуват баланси, за които не подозираме и дори не можем да си представим, но те се разгръщат тогава, когато любовта ни отведе стъпка отвъд страха. Любовта премахва нашите страхове, защото създава усещане за безопасност. Когато действаме с любов, ние се чувстваме толкова добре със самите себе си, че смелостта ни разцъфтява. Дори се разполагаме удобно сред даденостите, които преди са ни плашили. Те ни благославят с дара на необусловения божествен Аз – да вярваме в своите сили и да се чувстваме добре с тях, да се откажем от контрола, да практикуваме любяща доброта, да се предадем на изумителния миг на настоящето, смело да минаваме през врати, на които пише „Не влизай“, или да прекосяваме мостове с надпис „Не преминавай“.

Нека се доверя на силите, които ми помагат

да разбера кои съм и къде отивам,

и нека всички, които се съмняват в себе си

и пренебрегват съдбата си, също да намерят

безспорно свидетелство за своята

неограничена идентичност и съдба.

 

5-те неща, които не можем да променим, и щастието, което откриваме, когато ги приемем – Дейвид Ричо, davericho.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на седмицата

Спри да си казваш нaкъде е трябвало да поемеш, какво е трябвало да направиш, какъв е трябвало да станеш... Поел си точно натам, накъдето е трябвало да поемеш. Направил си точно това, което е трябвало да направиш. Станал си точно този, който е трябвало да станеш... Научил си точно тези уроци, които е трябвало да научиш. Паднал си точно толкова пъти, колкото е трябвало да паднеш. Борил си се точно толкова силно, колкото е трябвало да се бориш. Спечелил си точно тези победи, които е трябвало да спечелиш...

Разбрал си точно това, което е трябвало да разбереш... Разбрал си, че невинаги е важен крайният резултат - по-важно е какво си вложил по пътя към него. Разбрал си, че не сравнението с другите те води напред - това, което те променя, е сравнението с теб самия. Разбрал си, че да следваш призванието си значи да следваш съдбата си.

Разбрал си си, че животът не е, за да се планира, а за да се живее.

Разбрал си, че сърцето е по-мъдро от разума.

Разбрал си, че пътищата на съдбата криволичат понякога, но винаги те отвеждат там, където трябва да бъдеш...

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите".

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018 г.

Сподели мнението си