Когато започнах да обичам себе си…

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието се появяват в живота ми, за да ми покажат, че вървя против собствената си истина. Против себе си. Вече знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че можеш силно да огорчиш някого, ако го караш да изпълни желанията ти, а той самият не е готов и не иска това. Вече знам, че това се нарича „съобразяване“.

Когато започнах да обичам себе си, спрях с желанията да имам друг живот и изведнъж разбрах, че всичко около мен ме приканва да се развивам и да израствам. Вече знам, че това се нарича „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че винаги съм на правилното място, в правилното време и че всичко се случва в правилния момент. Вече знам, че това се нарича „вяра“.

Когато започнах да обичам себе си, спрях да крада от собственото си време. Спрях и с грандиозните проекти за бъдещето. Днес правя единствено и само това, което ми доставя щастие и радост. Правя единствено и само това, което обичам и което носи на сърцето ми хубави усещания. И го правя по моя си начин и с моя си ритъм. Вече знам, че това се нарича „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, премахнах от живота си всичко, което е вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме караше да вървя срещу самия мен. Вече знам, че това се нарича „любов към самия себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, се отказах от опитите винаги да доказвам правотата си и вече допускам по-малко грешки. Вече знам, че това се нарича „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, моментът, в който се случва всичко. Днес изживявам всеки ден за самия него. Вече знам, че това се нарича „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Вече знам, че това се нарича „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се страхуваме от спорове, конфронтация, неразбирателство и всевъзможни проблеми със себе си или с другите. Защото дори и звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Вече знам:“Това е животът!“

 

Aвтор на този вълнуващ текст е Чарли Чаплин. Речта е написана по повод 70-тата му годишнина.