Всички ние сме добри. Но не с всеки и не във всичко…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Какво ни пречи да бъдем добри с всички, винаги и на всяка цена?

Потенциалът да бъдем добри

Представете си за миг, че вървите през поляна, на която играят деца. Изведнъж чувате писък. Момченце е изчезнало от погледа ви, подхлъзнало се е в изоставен кладенец и сега виси на ръба му и вика за помощ.

Без колебание, без дори да се замислите, вие се втурвате да спасите детето. Протягате ръка и го издърпвате от кладенеца. Менций (философ, внук на Конфуций – бел.ред.) използвал притчата за детето и кладенеца, за да покаже, че всички хора имат един и същи потенциал да бъдат добри. Знаем, че това е така твърди той, защото не съществува човек, който не би се притекъл на помощ на дете. И не би го направил заради възхвала или награда, нито заради благодарността на родителите. Не, това би била спонтанна обща реакция, породена от чистото желание да спасиш детето.

Ако развием този инстинкт, ние бихме знаели какво да правим и какво решение да вземем в кажи-речи всяка друга ситуация. Уви, трудно е да бъдем на висотата на своя потенциал за доброта. Клюкарстваме за съседите си, завиждаме на приятелите си, викаме на децата си. Отново и отново позволяваме на някои лоши наши страни да изплуват над повърхността. Щом всички ние бихме се втурнали да помогнем на дете в беда, тогава защо толкова често нараняваме близките си в ежедневието? Защо не се стараем повече да захранваме потенциала си за доброта?

Менций намирал това за още по-необяснимо, предвид убеждението си, че всички хора се раждат с естествен капацитет да бъдат добри. Той пише:

„Добротата на човешката природа е като водата, която се стреми да тече надолу. Точно както не съществува вода, която да не тече надолу, така няма и хора, които да не притежават доброта.“

Но тази доброта съществува само като потенциал. Човешката природа е потенциално добра, но това качество може да се изгуби, да се изкриви и да се промени от сблъсъка с онова, с което се среща. Както е казал Менций:

„Можеш да насочиш водата с канали и да я спреш с диги, можеш да я задържиш със сила на върха на планината, за да не изтече надолу. Но това ли е истинското естество на водата? Тя е такава, защото ти си я направил такава. Има начини и хората да бъдат лишени от добротата си“.

Менций искал хората да почувстват и да разберат усещането за доброта издълбоко, изначално, за да разберат как да станат добри. Какво е физическото усещане да бъдеш добър? И какво да правим в ежедневието си, за да придобием това усещане?

В отговор на тези въпроси Менций ни учи да мислим за потенциалната си доброта като за малки филизи. Всички филизи имат потенциала да пораснат в нещо по-голямо. Но за да достигнат своя потенциал, те трябва да бъдат отгледани правилно в хранителна среда. По подобен начин всички ние имаме в себе си изначална доброта и всеки от нас, твърди Менций, започва живота си с еднакъв потенциал да се превърне в мъдрец – човек, способен да създаде среда, в която всички добруват.

Ако внимаваме, когато извършваме акт на доброта, без значение колко е дребен – когато говорим с усмивка с някого, когато отваряме врата на непознат, помагаме на съсед да изрови колата си от снега след буря, – възможно е да изпитаме физическо усещане, подобно на топлинка или миниатюрно сияние. Това усещане е филизът на Менций, който расте в нас, подхранен от акта на щедрост и свързаност с друго човешко същество.

 

Пътеката – Майкъл Пюет, scholar.harvard.edu/puett/homescholar.harvard.edu/puett/home

Кристин Грос-Лох, christinegrossloh.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Как да посрещнем предизвикателствата и разочарованията с доброта?

Колкото повече научаваме, толкова по-голяма става вярата ни

Далай Лама: На тези, които обичате, дайте криле – за да полетят, корени, за да се върнат, и причини – за да останат

Сподели мнението си