Животът е твърде кратък, че да си позволяваме негативни мисли!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: es.pinterest.com

снимка: es.pinterest.com

Колкото по-малко отговаряте на негативните хора, толкова по-спокойни ще бъдете!

По време на моя конференция един господин каза:

-Искам да ви разкажа нещо много хубаво, което ми се случи. Един ден отидох на кино и малко след това трябваше да работя, но по онова време имах сериозни неприятности с трима души. Казах си: „Добре, сега ще направя както показаха във филма -ще изляза от себе си“. В продължение на час-два бях в досег с чувствата си, с цялата неприязън, която изпитвах към тези трима души. Казах си: „Много ги мразя тези хора“. После си помислих: „Исусе, какво можеш да направиш за всичко това?“. Малко след това се разплаках, защото си дадох сметка, че Исус умря за същите тези хора, а и те просто са си такива и нищо не могат да направят. В онзи следобед трябваше да отида до офиса и там говорих с тях. Казах им какъв ми е проблемът и те се съгласиха c мен. Вече не им се сърдех и не ги мразех.

Винаги когато изпитваме отрицателно чувство към някого, ставаме жертва на илюзия. Тогава нещо в нас определено не е наред. Не гледаме реално на нещата. Нещо в нас трябва да се промени. Но какво правим обикновено, когато изпитваме отрицателно чувство? „Той е виновен, тя е виновна. Тя трябва да се промени.“ Не ! Нищо им няма на хората. Вие сте тези, които трябва да се промените.

Веднъж един от слушателите ми каза, че работела болница. По време на служебните им съвещания все се намирал някой да каже: „Храната тук е ужасна“ и тогава началничката на кухнята скачала като ужилена. Защото се идентифицирала с храната. Тя разсъждавала така: „Който говори лошо за храната, говори лошо за мен. Аз се чувствам застрашена“. Но „аз“-ът никога не е застрашен – застрашен е само елементът „себе си“.

Но да речем, че сме станали свидетели на въпиеща несправедливост, на нещо, което явно и обективно погледнато е нередно. Тогава няма ли да е добре да реагираме и да кажем, че това не бива да става? Трябва ли да се опитваме по някакъв начин да променяме ситуации, които са нередни? Да речем, че някой наранява дете и ние виждаме, че става въпрос за малтретиране. Какво да правим в такива случаи? Надявам се, не сте си помислили, че съм ви казал да не правите нищо. Казвам само че ако не изпитвате отрицателни чувства, ще бъдете много по-ефективни, много по-ефективни. Защото когато се намесят отрицателни чувства, ние ослепяваме. Активизира се елементът „себе си“ и всичко се обърква. И тогава вместо да имаме един проблем, имаме два. Много хора погрешно смятат, че липсата на отрицателни чувства като гняв, обида или омраза означава да не правим нищо по отношение на дадена ситуация. 0, не, не е така! Макар да не сме засегнати емоционално, ние реагираме. Ставаме много чувствителни към нещата и хората около себе си. Тази чувствителност обаче изчезва, когато се намеси т.нар. обусловено его, когато се идентифицираме със „себе си“ дотолкова, че вкарваме прекалено много от “себе си” в ситуацията и това ни пречи да гледаме на нещата обективно, безпристрастно. Много е важно, когато реагираме, да гледаме на нещата безпристрастно. Но отрицателните емоции пречат на това.

 

Осъзнаване, Антъни де Мело, demellospirituality.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Ако осъзнаете колко са мощни мислите ви, никога няма да мислите негативно отново!

Всичко, което ни се случва, е заради нашите мисли!

Ти си този, който създава шастието. И започни от днес!

Сподели мнението си