Ако другите гледат скептично на мечтата ви, значи си струва да се борите за нея!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се страхувай | 0 Коментара

снимка: crafthubs.com

Голямата мечта се познава по недоверието в погледа на околните… и по пламъка в очите ви.

Ако наистина много ти се иска да направиш нещо, моментът винаги е подходящ!

Има една германска поговорка, която изразява същността в поставянето на цели по този начин: „Трябва да приемеш живота такъв, какъвто е, но трябва също да опиташ да го направиш такъв, какъвто искаш да го приемеш“. Това е един добър съвет и благодатна мисъл, към която е добре да се придържаме, когато чертаем своя път към успеха.

Обичам да казвам: С Бога напред! Това издава моята убеденост, че човек не може да планира едни от най-хубавите неща, които ще му се случат в този живот. Но със същата убеденост аз вярвам в думите на психолога от Отдела за заетост Дейвид Кампбъл: „Ако не знаеш накъде отиваш – казва той, – вероятно ще стигнеш някъде другаде!“

Трябва да изберете посоката, която искате да приеме животът ви. Трябва да си поставите цели, но и да бъдете подготвен за изненади. Нека да изясня този парадокс – от една страна – да си поставяме цели, а от друга – да бъдем готови за всякакви други възможности и изненади.

Аз вярвам, че животът е пътешествие, а не назначение, че радостта е колкото във всеки финиш, толкова и в самото бягане. Смисълът на движението е да бъдем уверени, че го правим в посоката на нашите надежди и мечти, към цели, които са едновременно практични и могъщи. Така че, когато говоря за поставяне на цели, имам предвид – големи, важни, вълнуващи цели.

Колко големи да бъдат целите? Толкова големи, като тези, за които Микеланджело споменавал в молитвите си. „Господи – говорел той, – нека винаги желая повече от това, което мога да изпълня!“ Големите, далечни на вид цели имат чудната способност да изтръгват най-доброто от нас, да ни подтикват да работим по-упорито, да съсредоточим вниманието си върху успеха и да дадем максимума, на който сме способни.

Колко големи трябва да са вашите цели? Нека да ви отговоря с един разказ. Това е историята на една красива жена с много скромен произход, която имала величествени и красиви мечти. Едно младо мексиканско момиче се омъжило на 16 години. След две години и двама сина тя се развела и останала сама да отглежда децата си. Но била горда и решена да осигури достоен живот за себе си и синовете си. След като пресякла реката Рио Гранде с всичкото си имущество, вързано в един обикновен шал, тя се установила в Ел пасо, Тексас. Работила в една пералня за един долар на ден, но никога не забравила призванието си да изгради един достоен живот, макар и в сянката на бедността.

Докато работила в Тексас, чула, че в Калифорния може да печели повече. И така, със седем долара в джоба си, тя и двамата и сина взели автобус за Лос Анжелес.  Там започнала да мие чинии и междувременно се наемала на всякаква друга работа, която намерела. Колкото могла спестявала. Когато спестила 400 долара, заедно с леля си купила малка пекарница за мексикански царевични питки, в която имало машина за правене на питките и малка мелница. Двете с леля й толкова се прочули със своите царевични питки, че скоро могли да отворят още една пекарница. А когато лелята остаряла й не можела повече да работи, младата жена откупила нейния дял от бизнеса. Годините се въртели и не след дълго, двете й малки пекарни прерастнали в „Мексиканските храни на Рамона“, най-големият мексикански хранителен концерн в Щатите, в който работели над 300 души.

След като постигнала финансова сигурност за себе си и синовете си, смелата млада жена насочила енергията си към издигане равнището на живот на своите сънародници – мексиканците в Америка.  „Нужна ни е наша собствена банка“ – помислила си тя. Не минало много време, тя и шепа приятели основали Панамериканската национална банка в Източен Лос Анжелес. Предназначението на банката било да обслужва мексиканската общност в Америка. Днес авоарите на тази банка възлизат на повече от 22 млн. $, като 86 % от депозитите са с латиноамерикански произход.

Но успехът на тази млада жена не дошъл лесно. Невярващите експерти й казвали, че няма да успее да го направи. „Американците с мексикански произход не могат да основат банка – твърдели те. – Път и ти не си достатъчно квалифицирана, за да я управляваш. Никога няма да се справиш.“

Тя тихо им отговорила: „Мога и ще го направя“. И го направила.

Тя и партньорите й открили банката в едно ремарке. Но да продаваш акции на мексиканците се оказало голям проблем, защото хората нямали вяра в самите себе си. И когато ги увещавала да купят акции, те отказвали с думите: „Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш банка? От 10-15 години все се опитваме и все неуспешно. Не виждаш ли – от мексиканците банкери не става“. Но тя постоянствала и сега тази банка илюстрира една от най-големите истории за успех в Източен Лос Анжелес.

Можете ли да се досетите коя е нашата героиня? Виждали сте името й много пъти, дори и да не сте знаели за кого става дума. Но не се разстройвате, защото има още много хора, които не са чували историята на нейния успех. След като Панамериканската национална банка преуспяла, нашата героиня, Рамона Бануелос, се насочила към още по-големи висоти и станала тридесет и четвъртият ковчежник на Съединените щати. Нейният подпис фигурира върху милиони щатски долари. Можете ли да си представите това? Една бедна мексиканска емигрантка, която имала голяма мечта и станала ковчежник на най-голямата финансова общност в света.

Днес Рамона Бануелос, с всичко, което името й вече означава, се е върнала обратно в Южна Калифорния, заета с новите си мечти, преследвайки новите си цели. И всичко това с ясното съзнание, че целта е просто една мечта с краен срок…

Какво значи голяма цел?… Ще ви предложа един прост тест на вашите цели. Ако най-добрият ви приятел не се смее, когато споделите с него целта си, значи не е достатъчно голяма. Това е истина. И можете да го пробвате и с други хора, не само с приятели…

От друга страна, ако приятелят ви се засмее нервно, потупа ви по гърба и поклати глава… или пък ако тъща ви прошепне на съпругата: „Виждаш ли, миличка, казах ти, че това ще се случи…“, тогава и само тогава целта ви е достатъчно голяма.

Стреляйте към луната, защото и да пропуснете с малко, все пак ще улучите някоя звезда!

Това е много важно. Не бих искал никога да го забравяте. Но колкото и да е важно това, светът се опитва да ни откаже да го правим. Новините в шест ни казват, че индексът Дау Джоунс пак е паднал с 15 пункта, цената на златото е замразена и единствените неща, които растат са отчаянието и безработицата. Две седмици такива новини стигат на хората да се откажат да задействуват най-хубавото в себе си, да „стрелят към луната“. Чудно ли е тогава, че те избират да стрелят наслука, като се надяват да уцелят вратата на хамбара, така че да останат при това, което имат!? Проблемът е обаче, че като се целят във вратата на хамбара и пропуснат, те не улучват звездата. Знаете какво улучват и то не ги обсипва със звезден прах…

 

5 стъпки към успеха – Лио Хозер

Издателство: Екселенц

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си