Не забравяйте да се вслушвате в мъдростта на тялото си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: video-uroki-online.com

снимка: video-uroki-online.com

Tялото ни плаща цената на стреса, резултат от изборите, които правим… 

Как тялото служи на душата?

Животът, нашият живот, животът, който сме избрали и начертали от глъбините и мъдростта на душата, ни изправя пред изпитания. Той ни запраща в ъгъла, определя много-много високи залози, високи като живота и смъртта, любовта и уважението, любимите ни деца или зова на сърцето ни – а след това ни принуждава да избираме. А от какво да се водим при избора си? От една страна, върху нас оказват натиск стандартите на обществото и собствените ни критерии, оформени от нуждата и от времето, в което живеем. От друга страна, сърцето ни зове: „Преди всичко: бъди верен на себе си”…

Животът на това земно ниво е като класна стая и че когато човек напредва в училище, задачите му стават все по-сложни. Всеки клас е необходим за разви­тието ни. Всяко нещо е предизвикателно, когато сме на съответното ниво, но веднага щом завършим даден клас, трябва да продължим със следващия, Никой от нас, след като е научил онова, което се преподава във втори клас, не би искал да остане там завинаги. Вместо това ние с жар се хвърляме към следващото ниво на обучение. По-късно, потънали в новото предизвикателство, забравяме, че сами сме направили избора.

Може би тялото ни е по-съзвучно с изборите, които правим, отколкото ние самите. То се бунтува, когато се отклоним прекалено много от онова, което е добро за нас. То плаща цената на стреса, породен от направения избор. Изпълнявайки онова, което искаме от него, и колкото и да е парадоксално – дори бунтувайки се, тялото служи на душата.

Аз се научих да се отнасям към своето тяло по нов начин, когато бях прикована неподвижна на легло след операция на коляното. Тъй като предписаните упраж­нения не ми помагаха, реших да подходя към тялото си като към любим кон – нежно, с обич и насърчение. Спрях всякакво лечение, което ми причиняваше болка, освободих се от яда и нетърпението, които изпитвах по­ради това, че тялото ми все още не можеше да ми слу­жи така, както аз исках, и го докосвах само с обич. Всичко това изискваше постоянна дисциплинираност, тъй като аз винаги бях приемала тялото си за даденост и често го бях принуждавала да прави онова, което исках, дори и когато то реагираше с болка. Когато се научих по нов начин да уважавам и ценя тялото си и онова, което травмата ми ме учеше, коляното ми бавно започна да оздравява.”

В книгата на Казандзакис „Св. Франциск“ свете­цът разглежда физическото тяло като товарно животно, което обаче има и собствени нужди. Когато спътникът му Лио се срамува да признае, че е гладен, Франциск кротко го подтиква да се храни с думите: „Нахрани тво­ето магаре.“

Да, осигурявайте на вашето магаре подходяща храна и почивка. Уважавайте го. Отнасяйте се към него с обич и признателност за всичко, с което то ви служи. И не забравяйте да се вслушвате в неговата мъдрост.

 

Защо това? Защо на мен? Защо сега? – Робин Норууд, wikipedia

Издателство: Гуторанов&Син

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си