За корените на „лошото“ его

Егото е съвкупност от убеждения, които трябва да осъзнаем, за да можем да изявим истинското си аз. Важно е да си спомним, че сме повярвали в нещо, защото сме смятали, че ще ни помогне да бъдем по-щастливи. Но дали е така?

Какво е егото? Това е съвкупността на твоите спомени, които, станали твърде важни с течение на годините, в крайна сметка стават толкова могъщи, че поглъщат твоята индивидуалност. Обяснявам: начинът, по който си възприел дадено събитие, е бил запечатан в паметта ти.

И понеже това събитие е било особено щастливо или трудно за преживяване, ти си решил, че не бива да го забравяш. От този спомен си извадил заключение, което се е превърнало в убеждение, което се стреми да те накара да избегнеш дадено страдание, ако събитието е било нещастно, или да повториш събитието, ако ти е донесло радост.

Тези спомени са се превърнали в личности вътре в теб и те притежават своя собствена воля за живот; те се хранят с енергията, която им даваш всеки път, когато тези спомени или този начин на мислене ръководят живота ти. Тези личности са като хора, които имат способността да ти говорят. Това са множеството малки гласове, които чуваш в себе си.

Обаче е важно да си припомниш, че когато си повярвал в нещо, то е, защото си смятал, че постъпваш добре, убеден, че тази вяра ще ти помогне да бъдеш по-щастлив. За жалост, по-голямата част от убежденията, натрупани от детството ти, вече не са ти полезни. Някои може и да са послужили, но повечето вече не са необходими.

Да вземем за пример малко момченце, на което е било толкова трудно да се научи да чете правилно, че някой от родителите или учител най-накрая му е казал: „Нищо не става от теб, много си разсеян. Никога нищо хубаво няма да направиш в живота.“ Ако детето е страдало от този житейски опит, което би било нормално, и ако реши да вярва в това през целия си живот, в главата му ще се появява един гласец, който ще му припомня, че за нищо не става, всеки път, когато реши да научи или да започне нещо ново. Тази част от него (неговата вяра) е убедена, че му помага да не страда, като се опитва да му пречи да започне каквото и да било.

Така, слушайки вярата си, това момченце, дори когато стане възрастен човек, ще прави всичко, за да не му кажат пак, че за нищо не става; тази вяра, която поддържа част от неговото его, ще му намира всевъзможни извинения, за да не започва нищо, като например: „Не ме интересува“ или „Промених си намерението“ или „Подходящият момент не е дошъл“ и т. н. Очевидно е, че този начин на мислене вече не е благотворен за момченцето, станало възрастен.

Егото е съставено от стотици подобни убеждения, които трябва да осъзнаем, иначе те ще ни попречат да осъществим желанията си, които, от своя страна, са основните, които могат да ни помогнат да изявим нашето АЗ СЪМ.

Тази е, следователно, главната причина за нашите неразположения или болести: прекалено голямата мощ на нашето его. Наистина, когато го оставим да ръководи живота ни и когато то ни пречи да бъдем това, което трябва да бъдем, по този начин много от желанията ни са блокирани и в крайна сметка това блокира онази част от физическото тяло, която ще е необходима, за да се изявят тези желания.

 

Твоето тяло казва: Обичай се! – Лиз Бурбо, lisebourbeau.com

Издателство: Лик, liikk.wordpress.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Дийпак Чопра: Егото е лъжовната ни представа за нас самите

Никога не е късно да бъдете този, който искате да бъдете !

Не се страхувай да покажеш кой си. Само така ще привлечеш правилните хора към себе си!