Раната не е само източник на болка. Раната е път към трансформацията.

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: www.dailypicsupdate.com

снимка: dailypicsupdate.com

Нашата рана ни подтиква към пътя, по който душата иска да поеме, но на който личността се съпротивлява…

Каква е вашата рана?

Раната ни може да се основава на вътрешни или на външни фактори. Тя мо­же да ни бъде нанесена от други хора или от съдбата. Може да бъде постоянно състояние или такова, което в крайна сметка ще затихне или ще престане да бъде бреме. Какъвто и да е характерът на раната ни, почти винаги ни се струва, че тя е несправедлива и неза­служена. Раната се изживява съвсем различно в различните етапи на нашето изце­ление. Онова, което в даден момент е било възприемано  като затворена клетка, по-късно отваря вратите за нашата реализация.            

Сега нека видим вашата рана и начините, по които тя влияе върху живота и съзнанието ви. Не се опитваме да я „определим“, защото истинската ни цел не е да оп­ределяме раните, а да постигнем разширение на съзнанието. Въпреки това по-голямото разбиране уско­рява процеса на изцеление и разширение. Може би ще бъде полезно да определите своята рана открито и кратко. Използвайте една дума или колкото се може по-кратък израз… А сега си представете, че носите табелка, върху ко­ято е изписана вашата рана, вашата болка – така, че целият свят да я вижда. Това ще ви позволи мислено да изпитате усещането, че не е толкова трудно да живеете, опитвайки се да преодолеете затруднението си.

Един вариант на този метод използвах, когато водех курс по „Разбиране на пристрастяването“. Бях помолила всички участници да носят табелка, на която да е изпи­сан един вид пристрастяване, с което те се борят. Почти всички научиха по нещо от реакциите, които предизвика това упражнение. Някои изпитваха срам, други се чувст­ваха „разкрити“. Трети бяха в състояние да определят само някое свое вторично по значение пристрастяване, а не онова, което бе главният им проблем. Мнозина с из­ненада изпитаха облекчение, че вече не се налагаше да прикриват толкова важно нещо. А някои просто не зна­еха кое от всичките си пристрастявания да изберат!

Наблюдавайте реакциите си, докато си представяте табелката с вашата рака. Срамувате ли се? Дотолкова ли се срамувате, дори във въображението си, че да не можете да я заявите по възможно най-открития начин? Намирате ли по-малко болезнен начин да я форму­лирате, или пък назовавате някой по-несериозен про­блем? Или пък изпитвате облекчение, че сега останали­те знаят, тъй като някои от тях биха могли да ви раз­берат? Чувствате ли се наранен по толкова много на­чини, че изпитвате трудност да определите само една рана? Не може да се каже коя реакция е правилна и коя –  не. Просто наблюдавайте каква е вашата, защото тя ще ви подскаже как се справяте с вашата рана.

Признанието пред останалите, че раната ви същест­вува, е необходима начална стъпка към фазата на преда­ването в горната формула. Сега ви моля да признаете раната си само във въображението си, защото дори само това ще ви помогне да освободите част от енергията, която използвате да прикривате онова, ко­ето в момента е по-голямата част от вас…

А  сега, използвайки скала от едно до десет, как бихте определили влиянието на вашата рана върху живота ви? Или казано иначе, какъв процент съставлява раната ви от онова, което сте понастоящем? Помислете внимателно. Твърде много хора откриват, че раната им съставлява де­ветдесет и повече процента от техните мисли, чувства, поведение и всекидневния им разход на енергия. Трябва да разберете, че степента на влияние, която вашата рана упражнява върху вас, е също и мярка за нейната способ­ност да ви трансформира. Една дълбока рана е тема, око­ло която животът ви ще се върти, докато тя не бъде изцелена и вие не получите нейния дар. Всъщност нашата рана може да бъде разглеждана и като част от заговор между нашата душа и житейската ни задача. Защото понякога, нашата рана ни подтиква към пътя, по който душата иска да поеме, но на който личността се съпротивлява. Иначе казано, една рана може да създаде напрежението, необходимо да ни преведе през даден изцелителен цикъл.

  

Защо това? Защо на мен? Защо сега? – Робин Норууд, wikipedia

Издателство: Гуторанов&Син

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си