Убиваме любовта, търсейки идеалната любов

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Препоръчано, Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: thepositivitysolution.com

снимка: thepositivitysolution.com

Търсенето на господин Подходящ ни води до отчаяние, защото няма господин Подходящ. А няма господин Подходящ, защото няма господин Неподходящ. Съществува онзи, който е пред нас, и най-добрите уроци трябва да се научат от този човек.

…Податливостта ни към мита за „Господин Подходящ“ идва от нашата възхвала на романтичната любов. Егото използва романтичната любов за своите „специални цели“, като ни кара да излагаме на опасност връзките чрез надценяването на тяхното романтично съдържание. Разликата между приятелство и любовно увлечение може да се илюстрира с образа на дългостеблена роза. Стъблото е приятелството, цветът е любовното увлечение. И понеже егото е ориентирано към чувствата, ние автоматично насочваме вниманието си към цвета. Но всички сокове, от които се нуждае цветето, за да оцелее, стигат до него благодарение на стъблото. Стъблото може да изглежда скучно в сравнение с цвета, но ако откъснете цвета от стъблото, той няма да издържи дълго…(също така) през някои сезони цветовете окапват. Но ако полагате грижи за растението, отново ще дойде подходящият сезон и розите ще разцъфнат. Изчезването на романтичния трепет не оповестява задължително края на една чудесна връзка, освен за егото. Духът може да съзре семената на новото раждане във всеки упадък.

…Нашата работа не е да търсим любов, а да открием всички бариери, които поставяме пред идването й. Да мислим, че някъде има специален човек, който ще ни спаси, е бариера пред чистата любов. Това е едно от най-страшните оръжия в арсенала на егото. По този начин то се опитва да ни държи настрана от любовта, макар да не желае ние да разберем за това. Отчаяно търсим любов, но същото това отчаяние ни кара да я унищожим, когато я намерим. Мисълта, че някой специален човек ще ни спаси, ни изкушава да стоварим огромно емоционално бреме върху онзи, който ни стори подходящ за ролята…

Търсенето на господин Подходящ ни води до отчаяние, защото няма господин Подходящ. А няма господин Подходящ, защото няма господин Неподходящ. Съществува онзи, който е пред нас, и най-добрите уроци трябва да се научат от този човек.

Ако съкровеното ви желание е да имате интимен патньор, Светият Дух може да ви изпрати някой, който не е оптималният интимен партньор за вас, а нещо далече по-добро: човек, с когото ви се дава възможност да работите върху вашите страни, които трябва да бъдат излекувани, преди да стеготови за най-дълбока интимност. Вярата в специалната любов ни води към подценяване на всичко, което не ни се струва подходящ материал за „оптимална връзка“. По този начин съм подминавала не един диамант, пропускайки да се възползвам от ситуации, които биха ускорили израстването ми. Ппонякога пропускаме да работим над себе си в настоящите връзки, като мислим, че „истинският живот“ започва едва, когато се появи той (тя). Това е отново тактиката на егото – то иска да се увери, че ще търсим, без да намерим. Проблемът с връзките, които не се вземат насериозно, защото човекът не прилича на „господин Подходящ“, е следният: все някой ден господин Подходящ пристига – понякога маскиран като господин Неподходящ – но ние проваляме всичко, защото нямаме опит. Той е тук, но ние не сме готови. Не сме работили над себе си. Чакали сме господин Подходящ.

 

Завръщане към любовта – Мериън Уилямсън, marianne.com

Издателство: Аратрон, aratron.org

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си