Най-ценното добро е непоисканото добро!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара

снимка: backgrounds4k.net

Да помогнем на приятел е лесно. Но колко често помагаме на някой непознат…

Опази най-добра частица от човешкия живот, онези малки и незапомнени дела, продиктувани от любов и от доброта.- Уилям Уърдсуърт

Веднъж, когато бях юноша, двамата с баща ми чакахме на опашка за билети за цирк. Най-сетне между нас и гишето остана само едно семейство. Това семейство ми направи много силно впечатление. Имаха осем деца и всичките бяха под 12 години. Виждаше се, че не са богати. Облечени бяха бедно, но чисто. Децата бяха добре възпитани, стояха зад родителите си и си чакаха реда чинно и мирно, строени две по две, хванати за ръце. Бъбреха оживено за клоуните, слоновете и другите номера, които щяха да видят тази вечер. Личеше си, че е първото им посещение в цирка. Отсега се виждаше, че това е голямо събитие в детския им живот. Таткото и майката стояха начело на цялото ято, изправени колкото могат по-гордо. Жената държеше съпруга си за ръка, вдигнала глава към него, сякаш казваше: „Ти си моят рицар в сияйни доспехи“. Той се усмихваше и се надуваше от гордост, а с поглед сякаш й отвръщаше: „Да, точно така“.

Билетопродавачката попита бащата колко билета ще желае. Той гордо отвърна:Ще взема осем детски билета и два за възрастни, за да заведа цялото си семейство на цирково представление.

Билетопродавачката му каза цената.

Жената пусна ръката на съпруга си, главата и клюмна, устната на мъжа затрепери. Бащата се наведе малко по-напред и попита:

– Колко казахте?

Билетопродавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкова пари.

Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк? Като видя какво става, баща ми, извади от джоба си двайсетдоларова банкнота и я пусна на земята. (В никакъв случай не може да се каже, че тогава бяхме много заможни!) Баща ми се наведе, вдигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече:

– Извинете, господине, това падна от джоба ви.

Мъжът разбра какво става. Той не просеше милостиня, но определено оценяваше помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка ситуация. Погледна баща ми право в очите, пое ръката му с две ръце, стисна здраво банкнотата от 20 долара и с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза, отвърна:

– Благодаря ви, господине, благодаря ви! За мен и семейството ми това наистина означава много.

Двамата с баща ми се върнахме при колата и се прибрахме вкъщи. Тази вечер не отидохме на цирк, но не може да се каже, че останахме и без нищо.

 

Пилешка супа за душата. Втора порция – Джак Канфийлд, jackcanfield.com, Марк Хансен, markvictorhansen.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си