Всяка сутрин се събуждай с благодарност, че ти е даден още един ден, в който можеш да бъдеш щастлив

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Писателски блог | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Тик Нят Хан и 15 от най-вдъхновяващите му цитати за страданието като нужната стъпка към щастието, за пътя към себе си и красотата на простия живот.

Не подценявайте ефекта на словото, когато се използват правилните думи. Речта ни може да породи разбиране и любов. Думите могат да бъдат красиви като бисери, прекрасни като цветя и да дарят щастие на мнозина.

Всички искаме да се чувстваме сигурни и защитени. Искаме да се чувстваме спокойни. Затова, когато ситуацията изглежда бурна, непоносима, пълна със страдание, трябва да практикуваме убежище в Буда – Буда в нас самите. Във всеки от нас се крие семето на просветлението, способността да бъдем спокойни, разбиращи, състрадателни и да намираме убежище в сигурния остров в нас самите, за да съхраним човечността, покоя и надеждата си.

Често сме толкова заети, че забравяме какво правим и кои сме. Познавам мнозина, които казват, че забравят даже да дишат. Забравяме да обърнем внимание на хората, които обичаме, и не ги оценяваме, докато не ги загубим. Дори когато имаме свободно време, не знаем как да установим връзка със случващото се вътре в нас. Затова включваме телевизора или хващаме телефона, сякаш те ще ни помогнат да избягаме от себе си.

Не е необходимо да чакаме края на всяко страдание, за да бъдем щастливи. Щастието ни е дадено тук и сега. Може обаче да се наложи да променим представата си за него. Възможно е самото ни схващане за щастието да бъде пречка пред истинското щастие.

Всички имаме най-различни „семена“, скрити дълбоко в съзнанието ни. Тези, които поливаме, поникват и се проявяват. Затова в съзнанието ни има ад, но има и рай. Способни сме на състрадание, разбиране и радост. Но ако обръщаме внимание само на отрицателните неща в себе си, особен на страданието от отминали болки, ще тънем в скръб и няма да подхранваме положителни семена.

Много хора постоянно бързат и не се наслаждават на крачките, които правят. Всеки път, когато спрем и насочим вниманието си към дъха и стъпките си, можем да създадем чувство на радост и покой и да се докоснем до чудесата на живота. 

Тялото  ни е чудо. Тялото ни е като цвете; то е чудо на живота. Около нас и вътре в нас има много чудеса на живота, които си остават недостъпни, защото непрекъснато бързаме. Търсим нещо, може би някакво щастие. Така пропускаме живота около себе си и ходим като зомбита, втренчени в смартфоните или потънали в мислите си. Не се наслаждаваме на стъпките си.

Когато се събудите сутрин, първата ви работа е да дишате и да осъзнаете, че имате на разположение чисто нови двадесет и четири часа, които да изживеете. Това е дар от живота.

Когато обичате някого, вие искате да му предложите нещо, което да го направи щастлив. Най-ценното, което може да дадете на любим човек, е собственото ви присъствие.

Може би си мислите, че сме отговорни само за собственото си страдание и щастие, но нашето щастие увеличава щастието на света, а страданието ни – страданието на света.

Бъдете себе си. Животът е ценен такъв, какъвто е. Всичките елементи, необходими за вашето щастие, са вече налице. Няма нужда от тичане насам и натам, от стремежи, търсене или борба. Просто бъдете.

Страданието ни е нужно, за да видим пътя. Произходът на страданието, прекратяването на страданието и пътят, отвеждащ до края на страданието, са всичките в сърцевината на страданието. Ако ни е страх да докоснем своето страдание, ще сме неспособни да поемем по пътя към умиротворението, радостта и благополучието. Не бягайте от страданието си. Докоснете го и го прегърнете. Помирете се с него.

 

Тик Нят Хан е виетнамски будистки монах, поет и миротворец, номиниран от Мартин Лутър Кинг-младши за Нобелова награда за мир. Автор на множество книги, сред които са „Сърцето на будисткото учение“, „Без кал няма лотоси“, “ Щастие“, „Чудото на осъзнатия живот“ и др.

 

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Когато естествено изразяваме любовта си, се случват чудеса

Ако обичаш някого, пращай му своите положителни мисли. Така му даряваш светлина, за да се справи с всичко в живота

Изразявай своята благодарност всеки ден и ще усетиш любовта около себе си

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си