Петър Дънов: Истински умеят да обичат само силните…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Блог, Препоръчано
снимка: blog.theyogaconference.com

снимка: blog.theyogaconference.com

Из беседите на Петър Дънов за срещата на две сърца, за сливането на две души… За смисъла на любовта…

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки. Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността…

Любовта е нещо възвишено… Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото е добродетел, която е сляпа към грешките на хората и от нищо не се обижда. Дори в най-големите грешки на хората тя вижда само добро. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек… Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления… Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс…  Тя отваря очите на хората, а не ги затваря. Който обича, вижда нещата ясно. Само чрез любовта може да познаете хората. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота.

Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш… Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов на жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото. Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък.

Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човек и подобрява условията. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов… Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан. Чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте… По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин – по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате. Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Любовта е връзка на човешката душа с Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога. Престъпността е в невежеството, в кривото разбиране и неизползване на любовта. Престъпността е, че искаме да сложим любовта в окови. Според законите на любовта и на природата, всеки трябва свободно да прояви своето естество, така както изборът свободно тече. Най-голямото зло произлиза от големите ограничения. Велико е да не ограничаваш. Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш… В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си. Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори. Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си… Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича. Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш…

Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя… Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява… Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.

За любовта има особено време. Да чувстваш, да се настройваш може по всяко време, но да обичаш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос. Първата ви любов е посещение на един ангел, който ви завежда при онзи, в когото да се влюбите. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. 

Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб. Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди. Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета. Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде. Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това. Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се разбиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях. За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича… Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате… Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб… Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.

В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда… Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща. Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено.  Да учи умните всеки може, но да учи безумните, които ще му заплатят според безумието, то е божествено!… Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му.

Животът не може да се подобри без любов, без добри постъпки, без прави и светли мисли. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната. Духовната трябва да бъде предговор на божествената.

 

Още избрани публикации, посветени на Петър Дънов, вижте тук: goo.gl/DL3Tuc

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Петър Дънов: Грубостта ни към другите вреди на нас самите

Бог ни праща сродна душа, за да ни покаже, че ни обича!

В човешката душа е любовта, с която сме дарени, и която трябва да споделяме с другите!