Никога не се страхувай… от нищо! Никога не се оставяй на заблудите и на изкушението да бъдеш страдалец. Твоят живот е в теб самия!

Колко много бихме постигнали, само ако не се страхуваме! Колко щастливи бихме били, само ако успеехме да се преборим със страха и направехме тази първа крачка, от която зависи всичко?

Какво би направил, ако не те беше страх?

Скъпи ми и може би уплашен шефе,
В главата ми се върти едно подозрение. Може и да не съм прав, но не мога да премълча и ще те попитам. Да не би да не отговаряш на писмата ми, понеже си уплашен? Да не би да е от страх?

Страх да откриеш, че и ти не си щастлив.
Страх да осъзнаеш, че не се вслушваш в себе си.
Страх да признаеш слабостите си.
Страх да се изправиш лице в лице със собствените си желания.

Страх да не престанеш да се страхуваш.

И ако е така, то трябва да ти кажа, че ти не си единственият. Всички ние, озовали се пред неочакван и важен обрат в живота си, се страхуваме. Но трябва да се преборим с този страх, за да променим нещата. Понеже животът не е книга и не можеш да се върнеш на предишната страница.

И понеже страхът е най-голямата ни спирачка. Все по-ясно осъзнавам, че значителна част от нашите депресивни състояния са продукт на собствения ни страх.

Като не смятаме тежките, понякога прекалено жестоки удари, които ни нанася животът, като смъртта на близко и обичано същество, злополука със сериозни последствия или тежка болест, смятам, че останалите депресии са породени от страх, от несъзнателния страх, който ни кара да мислим, че не сме свободни, че не можем да вземаме решения, че не можем да живеем живота си…

Ние сами си удряме спирачките, макар че в много случаи ни е по-удобно да виним другите, понеже това ни позволява да продължим да си играем на криеница с вътрешния си Аз. В действителност аз съм този, който доближава и отдалечава всичко от себе си. Аз мога да бъда и педалът на газта, и най-добрата си спирачка. Въпросът е в това, че…

АКО НЕ ГИ ОСЪЗНАЕШ, СОБСТВЕНИТЕ ТИ СТРАХОВЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В НАЙ- СТРАШНИЯ ТИ ВРАГ.

– Без да си даваш сметка, страхът ти отнема всички шансове.
– Не ти позволява да видиш реалността такава, каква- то е.
– Кара те да се чувстваш много по-нищожен от това, което в действителност си.
– Кара те да мислиш, че нямаш право на избор и имаш много по-малко възможности от тези, с които реално разполагаш (а те са безкрайни в пълния смисъл на думата).

– Принуждава те да водиш мизерно, недостойно и сиво съществувание, вместо да живееш в благополучие и просперитет.

В крайна сметка страховете ти са съвкупност от заплахи, плод на твоето съзнание, които ти пречат да бъдеш „компетентен“ или съответен на реалността. Етимологично това ще рече, че те ти пречат да бъдеш „адекватен“, което от своя страна означава „годен“. Тоест страхът те превръща в „негоден“ за собствения ти живот.

Уважаеми шефе, не смяташ ли, че е време да сложим край на страховете? Мислил ли си какво би правил, ако не се страхуваше?
Твой верен Алекс

P.S. Страхът изчезва с познанието и със самопознанието, тогава, когато въз основа на това самопознание се определим наново, когато се освободим от тежкия товар на своите предразсъдъци спрямо другите и особено спрямо самите нас.

В своя разказ „Сеньора Габа“ моят приятел Карлос Неси казва: „Никога не се страхувай… от нищо! Никога не се оставяй на заблудите и на изкушението да бъдеш страдалец. Твоят живот е в теб самия. И всичко, което дадеш от себе си, ще се превърне в твое богатство,“.

Вярвам, че това негово послание крие безценно съкровище за онзи, който е способен да го изтълкува правилно, затова заслужава да го повторя: „ Всичко, което дадеш от себе си, ще се превърне в твое богатство.“

 

Вътрешният компас – Алекс Ровира, alexrovira.com/en/

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Не очаквай другите да ти дадат това, което сам не носиш в себе си!

Желайте силно, позволете си да мечтаете!

Представи си, че в теб живее Ангел…