Понякога да оставиш нещата да си отидат е проява на много по-голяма сила, отколкото да се бориш да ги задържиш

Любими цитати от една любима книга – „Нова земя“ на Екхарт Толе.

Има много хора, които са винаги в очакване да се случи следващото нещо, срещу което да реагират, което да ги раздразни или обезпокои — и неизменно намират такова бързо-бързо… Те са пристрастени към това да разстройват себе си и да изпитват гняв така, както други са пристрастени към някой наркотик.

Да се чувствате засегнати, обидени, означава да се намирате в постоянно състояние на „против“ и поради тази причина чувството на обида съставлява важна част от егото на повечето хора…

Да живееш спрямо представите, които си изградил за себе си и за останалите, означава да не живееш автентичен живот.

Миналото не притежава никаква власт да ви попречи да бъдете настоящия човек. Единствено вашата скръб по миналото може да ви попречи. А какво е чувството ви на обида? Носеният от вас товар на старите мисли и емоции.

Да отвориш очите си за доброто, което вече имаш – това е основата за изобилието в живота.

Егото казва: „Може би в някакъв бъдещ момент ще мога да постигна покой — стига да се случи това и това, или да получа това и това“. Или пък: „Никога не мога да постигна покой заради нещо, случило се в миналото“… Егото не знае, че единствената възможност да си в покой е да си в покой сега. А може и да го знае, но се страхува да не би вие да го научите. Защото покоят всъщност е краят на егото.

Не ставаш добър, като се опитваш да бъдеш добър, а, като откриеш добротата вътре в себе си.

Не търси щастието. Ако го търсиш, няма да го намериш. Самото търсене е антитезата на щастието.