Да си благодарен е най-добрият начин да дадеш на света най-доброто от себе си и да получиш най-доброто за себе си!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси | 0 Коментара
снимка: unsplash.com

снимка: unsplash.com

Колкото по-благодарен си за малките неща в живота си, толкова повече удовлетвореност и щастие ще идват в него!

Благодаря. Обичам. Грижа се. Може и това са най-могъщите глаголи в изграждането, поддържането и обогатяването на човешките взаимоотношения на всички нива – от най-интимните и личните до най-публичните и социалните. Това са три глагола, чието научаване изисква отговорност, чувствителност, скромност, емпатия и обвързване.

Има хора, които са способни да благодарят за онова, което животът им поднася по пътя, и други, които все още не са се научили да го правят, независимо от религиозната или философска позиция.

Мнозина от втората група, изглежда, са неспособни да се свържат с благодарността, защото никога не са съгласни или доволни от това, което им се случва, да не говорим, че и никога не се засищат.

Твърде много хора, които познавам, живеят с мисълта за това, което не достига на инак прекрасния им живот да бъде идеален. Това са хора, които не могат да се радват, когато имат 4, защото биха искали да имат 5, и които силно желаят да имат 6, когато вече имат онези 5, за които са мечтали.

Нямам нищо против здравословната амбиция, която насърчава прогреса (всъщност може би имам малко против), но определено не приемам липсата на благодарност за онова, което човек има.

В стара евангелска притча млад мъж плачел пред образа на Света Богородица в един параклис, жалвайки се, че няма обувки. Внезапно зад себе си чул ридание.

Когато се обърнал, видял един старец, който бил коленичил, защото нямал крака.

Младият мъж сигурно е разбрал колко несправедлива е жалбата му и ние също можем да разберем, но още много не ни достига, за да сме в състояние да откликнем на упрека, който с право отправя Свети Франциск Асизки: „Нужно ли е да срещна някого, който страда повече от мен, за да се науча да благодаря за това, което имам?“

Благодарността е добродетел, която се проявява в момента, в който един човек се чувства обичан и е в състояние да се остави да бъде обичан. С други думи, не е разменна стока, нито дълг, който трябва да върнем, а е чист и безкористен израз на любов.

И ако благодарността е като ехо на радост на този, който дава, то неблагодарността е като черна дупка, която поглъща радостта на този, който ти е дал.

Най-простият начин да изразим благодарността си е да кажем „благодаря“ с усмивка, за да покажем на другия, че присъствието му, думите му или мълчанието му са били важни за нас, че това, което е направил, ни е помогнало (дори да не го е направил с цел да ни помогне).

Благодарността обаче не се свежда до думите, нито остава на повърхността. Тя е способна да обогати и преобрази съществуването ни, ако стане част от житейското ни поведение, от неизменния начин, по който благодарим за щедростта на външния свят към нас.

 

 

Пътят на духовността – Хорхе Букай, bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Моли се с благодарност за това, което искаш, и ще го получиш!

Сподели мнението си