Отворете сетива за красотата на света около себе си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка:Pixabay.com

снимка:Pixabay.com

За да видим истинската красота около нас, трябва първо да се освободим от високото си самочувствие. Трябва да започнем да мислим и да възприемаме света около нас като единствен и неповторим.

— Светът около нас е пълен с тайни — каза той. — Той не ги разкрива лесно… Докато мислиш, че ти си най-важното нещо на света, наистина няма да можеш да възприемеш света около себе си. Ти си като кон с капаци, виждаш единствено себе си и нищо друго.
За момент ме заразглежда.
— Я да си поговоря с тоя мъничък приятел — каза той и посочи малка тревичка.
Коленичи пред нея и захвана да я гали и да ѝ говори. Отначало не разбирах какво казва, но после той смени езика и заговори на тревичката на испански. Известно време бръщолеви небивалици. После се изправи.
— Не е важно какво казваш на тревата — отрони той. — Можеш и да си измисляш разни думи — важното е чувството, че ѝ се радваш и че се отнасяш с нея като с равна.
Обясни, че човек, който събира растения, всеки път трябва да им се извинява, като ги къса, и трябва да ги уверява, че един ден неговото тяло ще им послужи за храна.
— В края на краищата растенията и ние сме едно — каза той. — Нито ние, нито те са повече или по-малко важни. Хайде, поговори малко на тревичката — подкани ме той. — Кажи, че вече не се смяташ за важен.
Наложих си да коленича пред растението, но не можех да се насиля да му заговоря. Беше ми смешно и се разсмях. Не се ядосах обаче.

Дон Хуан ме потупа по гърба и каза, че всичко е наред, че поне съм сдържал гнева си.
— Отсега нататък говори с треви — каза той. — Говори, докато загубиш цялото си чувство за собствена значимост. Говори, докато съумееш да го правиш пред другите. Иди сега отсреща, ей при ония възвишения, и се поупражнявай.
Попитах дали е редно да говоря на растенията наум.
Той се засмя и ме потупа по главата.
— Не! — каза той. — Трябва да им говориш с висок и ясен глас, ако искаш и те да ти отговорят.
Запътих се към въпросното място, вътрешно развеселен от неговите странности. Опитах се дори да говоря на растенията, но у мен надделяваше усещането, че се гавря.
След като изчаках според мен достатъчно, аз се върнах при дон Хуан. Сигурно знаеше, че не съм разговарял с тревите.
Той не ме и погледна. Направи знак да седна до него.
— Гледай ме внимателно — каза той. — Ще разговарям с моя малък приятел.
Коленичи пред една тревичка и няколко минути кърши тяло, като говореше и се смееше.
Помислих го за обезумял.
— Тази тревичка ме помоли да ти кажа, че може да се яде — каза той, докато се изправяше на крака. — Каза, че снопче такива треви са полезни за здравето на човека. Каза също, че ей там има цяла полянка с такива треви.
Дон Хуан посочи склона на едно хълмче, на около двеста метра от нас.
— Хайде да идем и да ги намерим.
Засмях се на неговата чудатост. Бях сигурен, че ще намерим растенията, защото той отлично познаваше тези места и знаеше къде се намират ядивните и лечебни треви.
Докато крачехме към посоченото място, той между другото ми каза, че трябва да запомня тази трева, тъй като е и храна, и лекарство.
Попитах го почти на шега дали самото растение му е казало това преди малко. Той спря и ме заразглежда недоверчиво. Бавно заклати глава.
— Ей! — възкликна той и се разсмя. — Твоята проницателност те прави по-глупав, отколкото те мислех. Как може една малка тревичка сега да ми каже нещо, което съм знаел през целия си живот?
След това ми заобяснява, че открай време познава различните свойства точно на това растение и че растението му е казало само, че на мястото, което бе посочил преди, има цяла полянка от такива като него и че няма нищо против той да ми го каже.
Когато стигнахме до хълмчето, намерих цяло снопче от същите растения. Понечих да се изсмея, но той ме пресече. Поиска да благодаря на снопчето. Усетих как се разпъвам от честолюбие и как не мога да го преодолея.

Светът около нас е тайна — каза той. — Хората не са нищо повече от каквото и да било друго. Щом една малка тревичка е толкова щедра към нас, трябва да ѝ благодарим, иначе тя може да не ни пусне да си тръгнем. 

 

Пътуване към Икстлан – Карлос Кастанеда

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си