Творческата енергия идва от тялото ни

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Джордж Лойс: “ Нищо не идва от нищо. Трябва продължително да храните вътрешния си звяр, който блести и вдъхновява.”

Понякога ме питат: „Като водите такъв здравословен живот, няма ли в някакъв момент да изгубите способността си да пишете?“. В чужбина рядко чувам това, но в Япония явно има доста хора, които са на мнение, че писането е нездрава дейност и писателя трябва да живее колкото е възможно по-нездравословно, откъснат от общоприетия ред и нрави. Така той се отдалечава от профанното и би могъл да се доближи до нещо чисто, което притежава художествена стойност – подобно схващане е сякаш вкоренено у мнозина. Изглежда, в продължение на дълги години се е формирала представата: човек на изкуството – нездрав (разложен). Във филми и телевизионни сериали се налага такъв стереотип и често се срещат писатели от този – за да придадем позитивен смисъл, ще кажем митичен – тип.

Като цяло съм готов да се съглася с твърдението, че писането е нездраво занимание. Когато реша да работя върху роман, тоест да въплътя история в текста, нещо подобно на отрова, стаено в дълбините на всяко човешко същество, излиза на повърхността, извлечено насила. Ние, писателите, в една или друга степен трябва да застанем лице в лице срещу тази отрова и ловко да се справим с нея, ясно съзнавайки опасността. Налага се, понеже без намесата ѝ не можем да осъществим творческия акт в истинския смисъл. Както и да го усукваме, писането на книга едва ли би могло да бъде окачествено като здравословно начинание.

Ала все пак си мисля, че ако възнамерявам да пиша професионално и занапред, следва да изградя собствена имунна система, способна да се противопостави на такива опасни (понякога смъртоносни) ментални токсини вътре в мен. По този начин ще мога да се справям ефикасно с още по-силни отрови. С други думи, да създавам още по-мощни произведения. Но за да развия и поддържам дълго тази имунна система, е необходима чутовна енергия. Трябва да я почерпя отнякъде? Откъде другаде освен от собствената си физика?

 

За какво говоря, когато говоря за бягането – Харуки Мураками, harukimurakami.com

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си