Единственият начин да превъзмогнем болката е, като простим

Да простим не означава да оправдаем този, който ни е наранил. Означава да свалим емоционалния товар, баласта на миналото от раменете си. 

Прошката е подарък, който правим на самите себе си. Да простим не означава да оправдаем този, който ни е наранил. Означава да свалим емоционалния товар, баласта на миналото от раменете си. Каква полза има да упорстваме и да носим багажа на вече случили се неща?

Няма как да вървим напред, да се развиваме, ако сме оковани във веригите на минали събития.
Да простим, означава да излекуваме раните си с балсам, чиито основни съставки са разбиране, мир и любов към себе си. Само така ще отворим сърцето си и ще направим място за нови неща и хора; само така най-сетне ще се разрешим да поемем към нашата представа за живот – към нова връзка, каквато си я представяме, или нова работа, или нова възможност….
Държейки вратите на сърцето си залостени от страх, че отново ще ни наранят, пречим на слънчевата светлина да влезе и да ни сгрее.  Ако не практикуваме прошката, оставяме залостени в страданията на миналото.
След като веднъж епизодът на насилие, на изоставяне, на обида е приключил, проблеми създава не друго или друг, а нашата “привързаност”към травматичното събитие. Тази “привързаност” натрапва случката на ума ни, в следствие на което ние я преживяваме отново и отново, хиляди пъти с повод или без повод.
Не става дума за това да забравим, а да придадем ново значение, нов смисъл на случилото се.

Всяка болка и всеки провал са възможност за израстване. Колкото повече се отваряме за прошката, толкова по-малко емоциите ни зависят от чужди съдби и действия.

Защо е толкова трудно да захвърлим болезнените спомени? Защо предпочитаме да останем затворници на стари ограничения и омраза? Нима те ни служат за нещо, за каквото и да било? Нима ни носят някакви преимущества, освен “преимуществото” да се отплакваме и да се правим на жертви?

Пуснете болката да си отиде
Застанете пред огледало, малко или голямо, без значение. Погледнете се в очите и се съсредоточете в тях. Казват, че очите са огледало на душата. Тогава поговорете на душата си, произнасяйки думи на опрощение. Например: “Мамо, прощавам ти, задето си ме пренебрегвала”, “Джзупе, прощавам ти за изневярата”.
Повтаряйте го толкова дълго и толкова пъти, колкото е нужно, докато не усетите, че правите крачка напред в намерението си да простите. Сред хората, на които прощавате, може да се появите самите вие или Бог, или хора, за които съзнателно не сте си помисляли: ако се случи, чудесно, то е част от оздравителния процес.

И отново: не съдете.

 

Толкова различен живот – Лучия Джованини, luciagiovannini.com

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги